Висок таван, стени покрити със стенни часовници, старинна библиотечка отрупана с албуми, каталози, аукциони, етажерки с порцелонови фигурки – Майсен, Розентал, Роял Дълтън... нормално- антикварен магазин e. И в него Тено и Ники играят табла. Заровете се хвърлят ритмично с онзи свещенодействен замах, с който навярно и друидите са косели билки със своите сребърни сърпове. Играта ги увлича, макар че удоволствието им едва ли е пълно – обясняват ми как се играе. Което е право, право е – доста се дърпах. Накрая повярвах на Ники, който непрекъсното ми додяваше: “Нучи се, не знаеш какво изпускаш...” Така се реших да ги “погледам”.

Е, на мен очите ми впити във витрините, а в тях две втори степени на царския “За военна заслуга” – единият с лаврово отличие. Извръщам поглед към отдалите се на страстта. Едното зарче отхвръква извън пределите на дъската и се скрива под...

– Добър ден – двадесет годишен ахмак се намърдал без да го усетим. Нищо чудно в тази врява, а и вратата е отворена – “Лято е, ще се издушим...”

– Добър – отвръща Ники и се завира под масата-витрина с монети и джобни часовници. Зарчето да...

– Една монета да ви покажа – не мирясва ахмака.

– Каква монета? – обажда се Тено.

– Златна... германска...

– Давай да я видим – възкликва възрадван Ники изправяйки се. Ръката му е стисната в юмрук. Намерил е зарчето.

Младежът бръква в джоба си и небрежно подава монетката.

Ники я повъртява, изсумтява и с видимо нарстващо раздразнение- негов ред е да мята, отсъжда:

– Даааа, 20 марки, 1878 г., почти осем грама- 80 лева. И имаш право Прусия е, ама то си е Германия.

– Дай 85 – пробва се младока.

– Съжалявам, не мога... две четворки. Точно това ми трябваше...

Ахмакът изчезва както се и появи- незабелязано.

Играта продължава на “приливи и отливи”, докато зара не се “обръща” и Тено печели.

– Уф, ама игра – и ти хвана най-после ръка. Владо, я ми подай каталога на Австрия и Германия. Стига си го гледал.

Подавам му въпросната книга.

– Така, Германия, Прусия, 20 марки, 1878 Е, тираж 1564 бр., вери файн 22 000$...

Миг-два Ники се почесва по къдравата глава и без да губи повече време подвиква:

– Тено, хвърлай, че имам да си връщам...

Владимир Васев