November 2005, vol.4 n.8
 
Българския православен храм "Св. Св. Кирил
и Методи" в Торонто. Тържествено посрещане
на българския консул в Америка –
Стефан Панаретов. Първия от ляво
на дясно е йеромонах Теофилакт.


КЪС ИСТОРИЯ ОТ
"ДРУГАТА БЪЛГАРИЯ"

Владимир Васев


Наскоро ме помолиха да разкажа нещо из историята на българската емиграция. Защото историята на родината ни се пише от делата на чедата є. Там и навсякъде по света! Пред очите ни само за няколко години българската общност в Mонреал израстна, ако мога да си позволя да използвам вехтия език от близкото ни минало не толкова в количествено, колкото в качествено отношение. Само за 4 години вече можем да се похвалим с два български вестника, българско училище с библиотека, танцов ансамбъл, няколко дружества и разбира се с българска църква. За значимостта на всички тях не е нужно да се говори. Нека все пак си припомним как бе поставено началото.

След разгрома на Илинденско-Преображенското възстание от 1903, хиляди българи от Македония и Одринска Тракия емигрират в Канада. В началото на 1910 в Торонто се обмисля създаването на българска църковна общност, като за делото е привлечен йеромонах Теофилакт*. През август същата година е проведено учредително събрание във фурната на Симо Велянов и Дим. Стоянов. Пред събралото се множество Теофилакт подчертава важността в Торонто също да отвори двери наш православен храм, който да се бори със сръбската, гръцка и протестантска пропаганда. В резултат на 21 август 1910 в зала "Лейбър Темпъл" около 200 миряни поставят началото на македоно-българската източноправославна църковна община "Св. Св. Кирил и Методи" в Торонто. От събраните дарения е закупено зданието на ъгъла на "Тринити стрийт" и "Истърн авеню". На заседание от януари 1911 временното управително тяло единодушно решава да бъде поканен като пръв уредник Теофилакт. Новата черква е осветена на патронния є празник – 24 май 1911. Две години по-късно е закупена и съседната къща, в която са поместени канцелариите на Епархията. На редовното годишно отчетно събрание през март 1918, Торонтийската църковна община единодушно провъзгласява архимандрит Теофилакт за неин почетен председател. След него в черквата последователно служат свещениците Д. Наков, В. Караджов, Сотир Николов, а от 1930 и Ламбо Илиев. На 30 януари 1938 я оглавява Васил Михайлов, възпитаник на Софийската духовна академия и Богословския факултет на Софийския университет.

Освен в църковното дело българската общност в Канада не изостава и от непрестанните борби на българския народ за неговото национално единение. Излизащите на български език вестници "Народен глас", "Македония" и "Балканска звезда" са изцяло в услуга на тази свята цел. Чрез тях общността се информира за хода на Балканските войни и успехите на нашата армия. От техните страници видни представители на българската емиграция протестират срещу натрапения на България Букурещски договор. Създават се и първите български политически организации в Канада. В Торонто е учредена МОБНО (Македоно-Одринска Българска Народна Организация), призвана да обедини под лозунга "Съединението прави силата" всички българи от Северна Америка. На конгреса в Чикаго през септември 1913 идват 27 делегати от САЩ и Канада. Те са предимно от новопоробените части на Македония – Костурско, Леринско, Битолско, Ресенско, Охридско, Прилепско, Крушевско, Скопско, Гевгелийско, Солунско. Между тях има и участници в националноосвободителните борби, какъвто е самият Теофилакт. Събира се цветът на българската емиграция от Северна Америка. Реферат на тема "Нашата организация в Северна Америка – цел и средства" изнася йеромонахът. Той пламенно заявява: "Ние сме в Америка, далеч от страдалното ни Отечество. Но това не ще да каже, че сме престанали да бъдем българи. Океанът не може да погълне под своите сини вълни воплите и страданията на македонския български народ. Те долитат до нас. Високите планини, които се изпречват, не могат да скрият от очите ни ликовете на цял легион македонски борци и мъченици. В мъртвешкия поглед на тия борци четем една повелителна заповед: "Българино, дето и да си, продължавай нашето дело!" Организацията си поставя за цел политическа борба за автономна Македония и националнокултурна ангажираност за запазване на българския народностен лик. Конгресът учредява Македоно-Български Народен Съюз в САЩ и Канада. По-късно всички Македоно-Одрински Български Народни Организации (МОБНО) се преименуват в Македоно-Български Народни Организации (МБНО).

Не изостава и просветата. В стремежа си да образова новодошлите Теофилакт организира първото в Америка сериозно вечерно училище на български език. През 1913 той издава в Торонто първия солиден Българо-английски речник**. Година по-късно към църковната ни община в Торонто също е открито българско училище, където дечицата се учат на българско четмо и писмо от бившия учител от Македония, Кузо Темелков.

Привършвайки тези редове аз отново осъзнах, че няма Друга България. Тя е там и тук. Тя е там където от праха на нашите деди през януари покълват кокичета. Тя е тук където сме ние – нейните чеда. Тя е една! В мислите и сърцата ни.

* Светското име на йеромонах (след 1912 архимандрит) Теофилакт е Димитър Георгиев Малинчев (роден на 9 март 1884 в цело Врачеш, Орханийска околия – Ботевградско, умира на 30 април 1949 в Торонто). Едва завършил училище заминава за Македония, където участва в Илинденско-Преображенското въстание в района на Крушево и Разлог. След разгрома на въстанието се връща в София където завършва Духовната семинария. В същото време нарастващата българска емиграция в Северна Америка отправя чести молби до българската Патриаршия да им се изпрати способен духовник, който да ги организира в църковно и просветно отношение. Задачата е възложена на Теофилакт, който през 1908 прекосява океана и с възрожденски ентусиазъм основава първите наши черкви и училища на далечния континент.

** Някои "истерици" съвсем злонамерено и нечистоплътно правят опити този речник да се представи като "първия македоно-английски речник" (Canadian Ethnic Studio, Vol. 9, 1977, 9-41, L. Petrov). Това е не само историческа фалшификация, но и неуважение към паметта на даровития и патриотичен българин. С присъщата си далновидност авторът сам посвещава на страница трета, речника си на: "българското войнство, към което се числят и двамата ми братя – Петър, запасен подпоручик, и Христофор, младши портупей-юнкер, – войнство, което се бори през 1912-1913 за свободата, интересите и живота на българския народ. Авторът". Нека да припомня, че изкуствената трансформация на югозападното българско наречие в т.нар. "македонски език" е заложено в директивите на Коминтерна от октомври 1934, но придобива реалност едва след 1945.

Използвани са данни от книгата на д-р Илия Гаджев "История на българската емиграция в Северна Америка".

В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА
КУЛТУРА И ОБЩЕСТВО
РЕКЛАМИ И ОБЯВИ
НА ПЪРВА СТРАНИЦА
 
АРХИВ НА ФОРУМ
 
 
Г-жа Генка Белева - Генерален консул в Торонто: ДУХОВНИЯТ ХРАМ Е ТОЗИ, КОЙТО НАВСЯКЪДЕ В ЧУЖБИНА ОБЕДИНЯВА БЪЛГАРИТЕ [ още... ]
 
КЪС ИСТОРИЯ ОТ "ДРУГАТА БЪЛГАРИЯ"  [ още... ]
 
ТAТУЛ - България, както е добре известно, е осеяна с подмогилни Тракийски гробници ...  [ още... ]
"ХОРАТА ОБЩО СЕ СМЕЯТ, А ПООТДЕЛНО ПЛАЧАТ" - Интервю с Румяна Ковачева - ясновидка, медиум, лечителка  [ още... ]
DE LA PETITE À LA GRANDE BIBLIOTÈQUE  [ aussi... ]
СВЕТЛИ МИСЛИ ЗА ЕДИН ТЪЖЕН ЖИВОТ - Един призрак броди из България през последните няколко месеца. Призракът на Биг Брадър. Призрак Номер две. [ още... ]
Топчо представя: НИКОЛАЙ РАШЕВ – СЪСТЕЗАТЕЛ И ТРЕНЬОР НА ШАМПИОНИ  [ още... ]
Топчо отговаря: ЩО Е “ВИЛИЦА"? [ още... ]
ЦЪРКОВНИ ПРАЗНИЦИ  [ още... ]