Maй 2015, vol.14 n.1
ВЯТЪРЪТ НА ПРОМЕНИТЕ

Анна Цветкова

И така, бях в Куба в деня, когато като лъч от далечен фар проблясна за миг новината, че Обама премахва ембаргото. Почти го премахва – еднопосочно. Кубинците-американци могат да ходят в Куба и могат да пращат пари. Все пак е нещо. Кубинците, които нямат роднини в Щатите и тези, които не работят в туризма, няма да усетят почти никаква промяна. Е, все пак, в деня на сваленото ембарго всички пируваха. Всички бяха обхванати от треската на идващите промени, които се губеха някъде в мъглявината. Нощ на емоции. Пияни и опиянени не мигнаха до зори. На утрото всички се събудиха изтрезнели с главоболие и видяха, че още нищо не се е променило. Оставаше очакването, оставаше слънцето, морето и плажът. Оставаше надеждата на промените, които носеше бризът от морето. Да, оставаше раят, който продължаваше да съжителства с ада.

Всъщност за някои кубинци промените са започнали доста преди този ден на пиянство. Забелязах, че хотелът от петък вечер до неделя се пълнеше с кубинци. И нали все още не мога да се излекувам от моето любопитство, поинтересувах се кои кубинци и как идваха в хотела. Служителка от администрацията ми обясни: Вече има много заможни кубинци – бизнесмени, бармани, фермери, даже чистачки от други хотели, Някои получават пари от роднини в чужбина. Те могат да си позволят да платят 40 щатски долара за 3 дни или 87 долара за една седмица. Има списък на желаещите от околните селища, които искат да отседнат в хотела. Съответно администрацията ги уведомява кои дни и колко стаи са свободни и ето, те пристигат. Какъв процент от населението може да си позволи това?- продължавам да питам. Не мога да ви кажа процент – тъжно каза служителката. Мога да ви кажа, че са единици. Нито аз, нито моите близки можем да си позволим това. За тези новобогаташи е важно всички в квартала да казват – Вижте го, той ходи на хотел заедно с чужденците!

Като се хързулна по наклона на любопитството, спиране няма. Питам – как така, вие сте образована, заемате важна длъжност, защо вие не можете да си го позволите, а една чистачка може? Имаше много тъга в отговора: Една чистачка, която обслужва 15-20 стаи, получава бакшиши, подаръци. От бакшишите тя е длъжна да даде процент за колективно разпределяне в администрацията, но за нея остава лъвският пай. Освен това от подаръците, които тя в повечето случаи препродава, получава много повече, за което никой не може да й държи сметка. Една фанелка, като тези дето вие раздавате, струва 5 долара. Колко фанелки мога да си купя с моята заплата от 20 долара месечно? Така че аз, както казвате, съм образована, на висока длъжност, но завиждам на чистачката. Е. добре, продължавам да чопля в раната, защо тогава не станете чистачка? Този път тя се засмя: Защото и чистачка да си се искат връзки. Да сте чували думата корупция или при вас тя не съществува? Не, разбира се, при нас тази дума е непозната. Поне на ниво чистачки. За по-нагоре не смея да говоря, но това е друга тема.

Използвах всяка възможност да говоря на испански с хората, които не говореха друг език – градинарите, спасителите от плажа, чистачките. С един от спасителите говорихме често и продължително. В началото беше стеснителен, но лека-полека ме допускаше да погледна в душата му. Каза ми, че по професия е оптик, че е бил 4 години на работа във Венецуела. (Куба има високо образовани специалисти във всички области и ги изпраща по договори в страните на Южна Америка, където образованието е на много по-ниско ниво. Тези специалисти са най-голямото бюджетно перо на Куба. Туризмът е на второ място.) След завръщането си е успял да се уреди като спасител на плажа. Питам – защо не работите като оптик, имате чудесна професия? Защото след завръщането си в Куба се ожених и не искам семейството ми да гладува. Имам 3-годишна дъщеря. Със заплата на оптик не мога да живея. Тук освен заплатата, имам бакшиши, подаръци. Вие ми подарихте дрешки за момиченцето ми. Като оптик неофициално работя в моето село. Поправя на рибаря очилата, той ми плати с риба,. Обущарят ми плаща като ми поправя обувките. Фермерът ми плаща като ми даде яйца. Оправям се. А ето, засмя се той, вие ни носите всяка сутрин и сандвичи за закуска. Добре, защо не останахте във Венецуела или не отидохте в друга страна? Той само се засмя и не отговори нищо. В предишен разговор ми каза, че всеки втори служител в хотела е полицай. Дали той беше първият и се боеше от втория до него ?

Срещнах се с мой познат, инженер телевизионна техника, завършил в Източна Германия, който през предишния ми престой в хотела работеше като телевизионен техник. В свободните си вечери често седеше с мен и си говорихме за студентските му години, за социализма в Източна Европа. Знаейки финансовото му състояние носех подаръци (дрехи) за цялото му семейство. Едва го открих. Вече не работеше като техник. Говорещ немски език, бяха му поверили длъжността водач на немски групи. Сега мога да дишам по-спокойно, довери ми той. Сега освен заплатата, получавам бакшиши, пътувам, храня се заедно с моите гости в ресторанта. Водя съвсем друг живот. А-а, за ембаргото ли? Не знам защо не очаквам много от отмяната. Беше песимист.

Съдби човешки. Песимисти или оптимисти, всички обръщат глави към вятъра на промените. Винаги има надежда, която тлее и може да бъде разпалена от бриза, който се носи от морето.....

В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА
КУЛТУРА ИОБЩЕСТВО
РЕКЛАМИ И ОБЯВИ
НА ПЪРВА СТРАНИЦА
 
АРХИВ НА ФОРУМ
 

МАЙЧИН ЕЗИК [ още... ]
MАГИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОРЕН ТАНЦоще... ]
ЕЛИКСИРЪТ НА ЖИВОТА   [ още... ]
КУЛТУРЕН КАЛЕЙДОСКОП 2015 още... ]
ДА СИ КУПИШ
БЪЛГАРСКО СЕЛО
 [ още... ]
ИЛЮЗИЯТА НА РЕЦИКЛИРАНЕТО
още... ]
ХУДОЖНИКЪТ OГНЯН ЦЕКОВ –
С НОВА ИЗЛОЖБА
  [ още... ]
ВЯТЪРЪТ НА ПРОМЕНИТЕ
още... ]