Maй 2015, vol.14 n.1
 
ИЛЮЗИЯТА НА РЕЦИКЛИРАНЕТО

Юлия Милчева

Всяка година, не по малко от 1 тон материи биват изпращани в центровете за разпределяне на рециклаж в провинцията Квебек. Тяхното събиране и сортиране струва годишно по 140 милиона долара; сума която не включва покупката на контейнери, в които изхвърляме, нито кампаниите за информиране и сенсибилизиране на обществото. Ако си мислите, че да рециклирате вкъщи не е лесно, изчакайте да видите какво се случва в предприятията, които се опитват да вдъхнат втори живот на съдържанието на вашия бак.

В Монреал, ние рециклираме повече от всякога, ала за съжаление все повече материи, които не подлежат на повторна обработка, поне не и от съответния организъм, се намират изпратени към центровете за разпределяне на рециклаж. Но нека започнем от добрите новини. Макар и с две години закъснение, градът постигна през 2013 г. целта която си беше поставил, а именно да възобновява 60% от всички рециклиращи се материи. Друга обнадеждаваща статистика е, че остатъчните отпадъци които се намират в кофите намаляват постепенно, средно около 330 кг. на глава от населението годишно.

Проблемът идва от факта, че неправилното разпределяне на отпадаците ни коства увеличаването на сметката за рециклаж, която както всички знаем, покрива именно данъкоплатеца. Близо 15% от това, което се намира в зелените бакове не би трябвало да е там. Тенденцията се увеличава от година на година. В центърът за разпределяне на Монреал, който е първата спирка на рециклажът ни, работниците премахват от подвижните ленти всякакви предмети: тостери, килими, възглавници, гуми и батерии на коли. Управата на такъв тип организми в страната ни уведомява, че жилищните блокове допринасят най-много за този тип грешка. Последствията увеличаващи сметката са налице: наемане на допълнителна работна ръка с цел премахване на излишните отпадъци, повреди на машините и преизпращане на част от предметите към други центрове, какъвто е случаят за тостерите. Този тип грешки допускаме най-често защото не сме сигурни дали конкретният отпадък подлежи на повторна обработка или не.

Ето материите, които биват рециклирани и няма да бъдат отхвърление от центровете за рециклаж: Хартия и картон (вестници, списания и кутии); Пластмаса (торбички, бутилки и кутии, различни от номер 6); Метал (консерви и алуминий); Стъкло (бутилки и кутии).

Отхвърлени предмети : Торбички от чипс и корнфлекс, Пластмаса номер 6 (познаваме изделията върху които е отпечатан малък триъгълник с числото 6 в него), Папки и подплатени пликове, Изцапан картон, Тубички от паста за зъби, Тенджери и формички за сладки. Винтове, пирони, батерии, огледала и стъкла от прозорци.

Електроуреди, батерии и маркучи се рециклират в голямата си част, но от различен тип организми, наречени Екоцентрове, които можем да намерим във всеки жилищен квартал.

Разбира се, освен правилното разпределяне на отпадъците ни, би било хубаво да се опитаме да намалим и тяхното количество. Аз например избягвам да купувам храни, амбалирани по няколко пъти, като например някои видове храни в индивидуални опаковки, след това поставени в кутия, самата тя увита в целофан. Също така, премислям два пъти преди да купя нещо, което не ми е наистина необходимо. Освен че е крачка към екологична консумация, това е и начин да спетим пари. Друг важен фактор е да изплакваме консерви, бутилки и кутии от храна преди да ги сложим в бака за рециклиране. Ако през зимата това не е проблем, то от горещината през лятото мръсните отпадъци предизвикват миризма и разпространяване на бактерии. Освен това, по този начин показваме уважение към работещите за общото благо - тези които събират контейнерите или останалите служители в центъра за разпределяне на рециклаж, наети да внесат малко ред в нашите отпадъци.

Колкото до илюзията на рециклирането, тя се състои в популярната, но грешна представа че когато поставим бака си на тротоара, ние правим един чудесен жест към околната среда, когато в действителност, това е малка част от един иначе толкова сложен и разнообразен процес. А за тези, според които рециклирането е безсмислено, искам да кажа че зад просперитета на една държава стои всеки един от нас, колкото и да ни се струва глупаво че хората тук се редят на опашки, че разделят отпадаците си и ги изхвърлят на обозначените места, че когато видят нещо нередно съобщават на властите, а не се нахвърлят едни върху други. Тези, според някои дребни, но показателни навици отразяват същностни и важни за гражданското общество феномени.

И така, мили ми сънародници, искам да призова всички ви да бъдете по-добри и по-състрадателни едни към други. На критиката да отвръщате с разум, на простотията – с култура, а на безучастието – с пример. Макар и да не сме в България, ние оставаме не просто част от нея, а нейни пълнокръвни представители. Дошли тук за по-добър живот, нека да допринесем с действия и поведение, за да живеем в условията, за които сме мечтали в родината си. По този начин, може би, илюзията би могла да се превърне в реалност.

В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА
КУЛТУРА ИОБЩЕСТВО
РЕКЛАМИ И ОБЯВИ
НА ПЪРВА СТРАНИЦА
 
АРХИВ НА ФОРУМ
 

МАЙЧИН ЕЗИК [ още... ]
MАГИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОРЕН ТАНЦоще... ]
ЕЛИКСИРЪТ НА ЖИВОТА   [ още... ]
КУЛТУРЕН КАЛЕЙДОСКОП 2015 още... ]
ДА СИ КУПИШ
БЪЛГАРСКО СЕЛО
 [ още... ]
ИЛЮЗИЯТА НА РЕЦИКЛИРАНЕТО
още... ]
ХУДОЖНИКЪТ OГНЯН ЦЕКОВ –
С НОВА ИЗЛОЖБА
  [ още... ]
ВЯТЪРЪТ НА ПРОМЕНИТЕ
още... ]