Maй 2015, vol.14 n.1
 
Цонко Стоянов
MАГИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОРЕН ТАНЦ

Интервю с Цонко Стоянов

Юлия Милчева

Когато на 14 март тази година в Монреал се състоя първата по рода си българска хоротека, всички бяхме развълнувани да разберем какво се крие зад това наименование, къде ще се състои и кой ще бъде там. Българската църква Св. Иван Рилски събра не по-малко от 200 сънародници, а и няколко техни местни приятели и заедно, под звуците на гайди, тъпани и народни ритми се завъртя хоро, толкова голямо че началото и краят му се губеха сред оживената тълпа. И ако още не сте разбрали, то нека ви кажа че хоротеката е все по-популярно сред младите тип парти, засенчващо традиционната дискотека в България, а вече и в Монреал.

В-к Форум се срещна с организатора на събитието, Цонко Стоянов, когото повечето познават като хореограф на известният монреалски ансамбъл „Българи”.

Роден в Ямбол, той сподели че майка му е народна певица, която е била поканена да пее в ансамбъл Филип Кутев. През 1983г. той започва да танцува в ансамбъл „Тунджа” в родния си град и не след дълго става хореограф. Завършва две годишен курс за художествени ръководители в Пловдив.

Каква беше причината да се занимаваш професионално с народни танци в Монреал?

 
 

През 2002, когато се установих тук, Стоян Стоянов беше създал група за народни танци. Аз попаднах при тях и работихме заедно близо 5 години. След като той се оттегли, аз поех нещата в свои ръце, започнах да правя постановки, и ето че днес, близо 12 години след своето създаване, „Българи” продължава да съществува, до скоро благодарение на културния център Паисий Хилендарски, а от преди година като независима организация със собствено ръководвсто, избрано от изпълнителите. Благодарение на приходите от концерти сме си ушили костюми. Създали сме традиция, която младите да продължат.

„Българи” е първият български ансамбъл в Северна Америка. Публиката ви обича и имате много участия в Канада и в САЩ. С какво успявате да спечелите хората?

Да, наистина имаме десетки международни участия, както и седем самостоятелни концерта. Нашият репертоар включва както постановки на известни наши хореографи, така и мои авторски танци. Правили сме турнета в Торонто, Отава, Чикаго, Детройт, Уиниган. Изключително горд съм с нашето участие на Световения фестивал на културата в Дръмондвил през 2013, на който бяхме поканени да танцуваме на заключителния концерт. „Българи” е единственият български състав които не е професионален и не идва от собствената си държава, а е участвал на толкова високо равнище. През същата година се представихме и на Джаз фестивала в Монреал, когато на електро музиката на група „Misteur Valaire” ние направихме български танц и бяхме аплодирани от 100 000 души. Усещането беше наелектризиращо.

Знаем че българският фолклорен танц се предава от поколение на поколение. Струва ми се, обаче, че ти поставяш и нови, по-модерни хора?

Българският фолкор е много богат, но за да бъдем по-актуални, а и за да радваме публиката, се опитваме да сме по-атрактивни. Правя експерименти с музиката и движенията. За мен всеки добре направен танц е хубав, независимо от къде идва.

Ти си основателят на една нова група за начинаещи, клуб „Тракия”. Как се роди идеята за тази инициатива?

Идеята ми възникна в края на 2013г. когато прекарах Нова година сред млади хора. Дадох си сметка, че те имат интерес към народните танци. Реших да създам група, с която да започнем постепенно от основните хора, да им отделя повече време и да предам опита си на българите в Монреал. Така започнаме, но не се знае до къде ще стигнем. В началото бяхме само неколцина, а ето че сега наброяваме около 50 човека. Това много ме радва.

Какво можем да очакваме от „Българи” и „Тракия” през идната година?


Хоротеките ще продължат. На второто издание присъства като изненада Ив Моро (Yves Moreau) който е дoпринесъл много за разпространяването на българският фолор, преподава български танци по цял свят и говори перфектно нашия език. Възнамерявам на всяка хоротека да има по една подобна изненада за нашите гости. Освен това предвиждам тази есен да организирам и детска група. За март следващата година планирам един голям концерт, който да представи българските народни обичаи. Също така ми се иска да организирам и български фестивал в Монреал, в който да участват различни танцови колективи и монреалската общност да открие магията на българския танц. Имам и други идеи, но за тях - друг път.

И за да завършим, какво би искал да кажеш на читателите на в-к Форум?

Искам да им пожелая здраве. И ако някой иска да се докосне до магията на българския танц, ние сме насреща.

Вратите ни са винаги отворени за всеки, който иска да танцува. За мен е важно танците които изпълняваме да имат някакво послание, което според мен е предимно енергийно. Танцуващият трябва да преживее енергията. Много настроение, хубава атмосфера, усмивки и разбира се артистично изпълнение. Всичко е в емоцията. Хубаво е да си личи че танцуваме с удоволствие, а не да изглеждаме така сякаш ще ни разстрелят на следващият ден (смее се).

Нашият фолкор е носител на това кои сме ние. Нека не го забравяме!

В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА
КУЛТУРА ИОБЩЕСТВО
РЕКЛАМИ И ОБЯВИ
НА ПЪРВА СТРАНИЦА
 
АРХИВ НА ФОРУМ
 

МАЙЧИН ЕЗИК [ още... ]
MАГИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОРЕН ТАНЦоще... ]
ЕЛИКСИРЪТ НА ЖИВОТА   [ още... ]
КУЛТУРЕН КАЛЕЙДОСКОП 2015 още... ]
ДА СИ КУПИШ
БЪЛГАРСКО СЕЛО
 [ още... ]
ИЛЮЗИЯТА НА РЕЦИКЛИРАНЕТО
още... ]
ХУДОЖНИКЪТ OГНЯН ЦЕКОВ –
С НОВА ИЗЛОЖБА
  [ още... ]
ВЯТЪРЪТ НА ПРОМЕНИТЕ
още... ]