Maй 2015, vol.14 n.1
МАЙЧИН ЕЗИК

Анна Цветкова

Майчиният език на българите, живеещи извън родината, бавно губи своето богатство. Потопени в чуждоезична среда малцина обръщат внимание как се изразяват на родната си реч. Един приятел казва – така и ще си умра, забравил български и ненаучил английски. Сколонна съм да му вярвам. Ето и примери:

Почивам – почивам си

Среща ме позната и пита: “Ти почина ли лятото?” “Не, отговарям. Жива съм!”

Глаголите, макар и близки по правопис и звучене, имат различен смисъл. Мъжът ми почина. Аз си починах през ваканцията.

Гледам – наглеждам – отглеждам – доглеждам

Бабите и дядовците гледат внуците си, когато растат. Радват им се. Играят с тях. Приказват им приказки. Когато родителите отсъстват, те ги наглеждат и временно се грижат се за тях. Те им предават наследствените традиции. Когато са далеч едни от други взаимно се лишават от богатствата на нормалните отношения между поколенията. Остава празнота, която не може да бъде запълнена с друго.

Родителите отглеждат децата си. Те ги създават, възпитават, грижат се за храната, облеклото, образованието. Създават им подходящата среда за израстването им като личности, бъдещи граждани и специалисти. Родителите са отговорни за всичките действия на децата си до пълнолетието им. Родителите мислят за децата си до края на дните си. Никой не може да замени грижовния родител. Човек, израсъл без родителска ласка, без майчина целувка и бащина подкрепа, цял живот носи усещането, че нещо липсва в живота му.

Човешкият живот е непрекъснато движение. Докато растеш, преодоляваш препятствия, завоюваш височини, създаваш семейство и деца, бориш се за място под слънцето и се мислиш за безсмъртен, изведнаж се оглеждаш и виждаш, че си на края на пътя си. Стар и болен, имаш нужда от помощ. В старите патриархални времена от многобройната челяд около домашното огнище обикновено остава едно от децата, което доглежда остарелите родители. Поради динамиката на съвременния живот тази традиция умира. Разпръснати по всички кътчета на земята, децата рядко виждат родителите си. Не намират време да им кажат, че ги обичат и колко ги боли, че са далеч. Понякога не успяват да им кажат последно сбогом. И остава болката в сърцето за нещо недоизживяно.

В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА
КУЛТУРА ИОБЩЕСТВО
РЕКЛАМИ И ОБЯВИ
НА ПЪРВА СТРАНИЦА
 
АРХИВ НА ФОРУМ
 

МАЙЧИН ЕЗИК [ още... ]
MАГИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОРЕН ТАНЦоще... ]
ЕЛИКСИРЪТ НА ЖИВОТА   [ още... ]
КУЛТУРЕН КАЛЕЙДОСКОП 2015 още... ]
ДА СИ КУПИШ
БЪЛГАРСКО СЕЛО
 [ още... ]
ИЛЮЗИЯТА НА РЕЦИКЛИРАНЕТО
още... ]
ХУДОЖНИКЪТ OГНЯН ЦЕКОВ –
С НОВА ИЗЛОЖБА
  [ още... ]
ВЯТЪРЪТ НА ПРОМЕНИТЕ
още... ]