Maй 2015, vol.14 n.1
 
Дочка Христова
Повод за гордост
КАНАДСКА КОМПАНИЯ
СПОНСОРИРА РОДНА СТУДЕНТКА

Едно момиче от Челопеч сбъдна мечтата си да стигне до Оксфорд. И не просто да стигне, а да завърши с пълно отличие. Дочка Христова започва да си мечтае за престижния университет още докато зубри английски в езиковата гимназия в село Челопеч. Четири години по-късно Дочка успява, благодарение на подкрепата на “Челопеч Майнинг и Кока-Кола”.

Първоначално я приемат в Единбургския университет в Шотландия, специалност политика и икономика. Там успява да се пребори за стипендията на “Кока-Кола”, за която кандидатстват хиляди студенти от 11 страни в Източна Европа. От тях избират само двама. “Аз имах голямото щастие да съм единият от победителите за 2007 г. Сумата покриваше около две трети от разходите ми за обучение в Единбург. Родителите ми не можеха да си позволят да платят останалата част”, спомня си Дочка. По същото време обаче момичето участва в инициативата “Мениджър за един ден” на младежката организация “Джуниър Ачийвмънт”. Така се запознава с ръководството на компанията “Челопеч Майнинг”, притежание на “Дънди прешъс металс” и собственик на гимназията, където учи Дочка. “Призовах да инвестират в образованието на българските кандидат-студенти в чужбина, защото те имат потенциала да бъдат номер едно в света, ако им се подаде ръка. Те ме подкрепиха за останалата част от разходите и аз съм изключително благодарна”, казва Дочка. “Пожелавам им да продължат с тази инициатива и да я разширят, ако имат такава възможност. Младите в България могат да бъдат номер едно в много сфери, ако получат начален старт”, казва Дочка. Един от директорите на “Дънди Прешъс металс” за България – Алекс Нестор, дори присъства на нейното дипломиране.

“Стигнах до Оксфорд през Америка и Китай”, смее се тя. “Бях много мотивирана да отида в САЩ и по-конкретно в Университета на Пенсилвания. Той е един от вузовете от т. нар. Бръшлянова лига, което означава най-висок стандарт на обучение в света”, спомня си Дочка. Докато учела в Пенсилвания, много от политическите дискусии касаели растящата мощ на Китай и това я провокира да научи повече за страната. При това от първа ръка. “Реших да инвестирам в пътуването паричната си награда за “Международен студент на годината”. Избрах едномесечен летен стаж в една компания, която консултираше китайски предприемачи

как да стартират

собствен бизнес в Пекин

Тези две преживявания помогнаха да реша с какво бих се занимавала”, разказва Дочка. Именно след това тя решила да кандидатства за магистратура по “Дипломация и глобално управление” в Оксфорд. “Приеха ме с пълна стипендия на Факултета по международно развитие и завърших магистратурата си с пълно отличие”.

Според Дочка приемът не е много по-труден от този в България – ученикът трябва да е отличен и активен в определящите предмети. Както и да бъде много добре мотивиран защо и какво иска да учи. “Британската образователна система е изключително прозрачна и много добре организирана. Ако студентът се учи добре, може да има доверие, че скоро усилията му ще бъдат разпознати и оценени подобаващо”, твърди момичето. “Всеки студент има личен академичен наставник, който се грижи за развитието му. Към британските университети има много добри професионални центрове, в които студентите биват консултирани къде, как и какво да работят, след като завършат. Срещат се с бъдещи работодатели на различни изложения или презентации. Към университетите има и силна мрежа от общества и студентски клубове по спорт, танци, различни академични дисциплини и всякакви занимания – от медитиране до хапване на шоколад”. Дочка избрала толкова занимания, че човек се чуди как намира време за нормалното си обучение в университета. “Аз ходех на конна езда, тенис, бални и спортни танци, Model UN (минимодел на ООН), лекции по икономика, политика и философия, организирани от съответните студентски общества извън учебните занимания, и т.н.”, разказва тя. И не само това – на коледното парти на факултета в Оксфорд учи колегите и професорите да играят ситно влашко хоро. “По-танцувалните от тях се справиха отлично, а останалите страшно се позабавляваха”, спомня си момичето.

Дочка си идва у нас един-два пъти в годината при семейството и приятелите. “Бих се върнала в България с голямо удоволствие, ако възникне такава възможност”, твърди тя.

В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА
КУЛТУРА ИОБЩЕСТВО
РЕКЛАМИ И ОБЯВИ
НА ПЪРВА СТРАНИЦА
 
АРХИВ НА ФОРУМ
 
ДА ЖИВЕЕ МЕЖДУНАРОДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ!И
 [ още... ]
МЕТРОТО –
НОВАТА ГОРДОСТ
НА СОФИЯ
 [ още... ]
ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО - България преди 15 години
 [ още... ]
ЗАЩО НАПУСКАМ БЪЛГАРИЯ  [ още... ]
Монреалско метро
САГАТА ПРОДЪЛЖАВА...
 [ още... ]
Повод за гордост НАШЕНЕЦ ПОКОРИ IVY LEAGUE  [ още... ]
Повод за гордост
КАНАДСКА КОМПАНИЯ
СПОНСОРИРА РОДНА СТУДЕНТКА
 [ още... ]
Повод за гордост БЪЛГАРИН – БЕЗ КОНКУРЕНЦИЯ В CEGEP ANDRE-LAURENDEAU  [ още... ]