Maй 2015, vol.14 n.1
ФОРУМ ПРОМЕНЯ ФОРМАТА СИ

Борислав Николов

Форум бе създаден през 2002 година, в период едновременно на концентрация и кипеж на българската общност в Монреал. По това време тримесечния прилив на българи бе от порядъка на 300 човека, според данни на емиграцията, където цареше известно учудване от постоянствоно на въпросния прилив, а също и от качеството му.

В същия този период българската общност солидарно участваше в културни събития, като фестивала на българското кино например, който дължим на незабравимата Кристина Стоянова. В продължение на десет сияйни пролетно-летни дни видях много и интересни филми и най-вече срещнах хора, чието съществувание бях забравил и с които усвоявахме Канада в началото на 1990 година. Едва ли е нужно да споменавам, че по същото това време съществуваше и български ресторант в Монтреал, който в момента болезнено отсъства от пейзажа на малкия български бизнес. Мисля мнозина са се сблъсквали с въпроса; имате ли тук ваш ресторант, където да опитаме национални ваши ястия? И съответно мъглявия отговор че не, нямаме значи ресторант, но кухнята ни е между ливанската-гръцката и защо не със славянски примеси. Естествено, какви са тия примеси не е ясно – по спомени от ония фалшифицирани исторически читанки, славяните били русо миролюбиво племе хранещо се предимно с мед и криещо се в блатата от агресивните български конници. Освен когато русите славянки не завличали чернокосите конници да им дадат да опитат от меда на живота, в резултат на което се навъдило това така омесено българско племе.

Отвличам се, струва ми се – какво да се прави, старост-нерадост, една мисъл не може човек да навърже без да разкаже битието си. Ставаше въпрос за Форум, последен и най-любим мой вестник, чието съществувание обаче се дължи изцяло на всички онези, които по протежение на годините намериха време и енергия да го списват. Като започнем с Ани Соколова, първа главна редакторка, и завършим с настоящата ми шефкинка – Калина Коцева – вестникът, а и аз самият, бе ръководен с твърда ръка, майсторско перо и изискване да напиша поне два материала за всеки брой. Не че трябва човек много да ме кандърдисва, писането е детска моя слабост, от която и досега не мога да се освободя съвсем. Някога се радвах на лекотата с която фразите тичаха по бялата страница, възхищавах се на способността ми да защитавам с еднакъв успех взаимо-изключващи се позиции. Днес мисля че писането е върховно тщестлавие, от което човек трябва да търси убежище в мълчанието.
Но да се върна към хората които писаха Форум; Климент Денчев, лека му пръст, Ана Цветкова, са несъмнено сред най-блестящите и плодовитите, и двамата публикуваха книги струва ми се, перото им е неописуемо.

Следва Влади Васев, който във всички времена, в Монреал а после и от България, винаги бе готов да разкаже нещо за родната наша история, която трябва да познаваме, защото е последното, което ще ни остане, тук, на Север.

Юлия Милчева, най-свежото и необременено перо, което съм срещал в последните двадесет години – а хора с пера в ръцете се изредиха много около мен за това време. Единственото ми пожелание е да съхрани свежестта си колкото се може по-дълго.

Писаха спорадично Кристина Стоянова, мисля десет години се увещаваме Валя Будникова, без никакъв успех. Писа и надявам се още да пише Моника Петрова, както и най-предпочитана ми българска адвокатка, Димитринка Съйкова. Писа инцидентно Мая Василева, жена с ясна мисъл, точно перо и голям професионализъм.

Пропускам сигурно много хора, иска ми се да кажа няколко думи за хората, които правиха илюстрациите на първа страница за най-първия ни брой, за първата годишнина и тн. Хубаво е да спомена първата наша фотографка, Лили, която тичаше с огромен апарат по всякакви събития и разнасяше славата на Форум.

Съвсем естествено не мога да пропусна Мариана Данкова за самоотвержената работа толкова години, както и Орлин Попов, личност широко известна сред всякакви обществени кръгове и който не се нуждае от представяне, с когото преди години замислихме и създадохме Форум.

Този бегъл обзор започна да звучи като панахидна реч, и с основание; всички знаят, че Форум не може да излиза всеки месец, освен на загуба. Някой трябва да поеме тази загуба, и понеже нямаме училище, църква или нещо друго генериращо приходи, не ни остава нищо друго освен да преразгледаме формАта ни на общуване с българската общност.

Преди всичко, никаква конкуренция с електронните медии не е възможна. Всички, които се интересуват от България знаят рано сутрин какво се е случило, кой пореден политик е откраднал нещо безнаказано, изобщо целия фолклор свързан с тамошната флора и фауна.

В това отношение Форум ще остане верен на себе си, тоест авторските статии, добри или лоши, ще останат нормата. За сметка на това честотата ще се промени, Форум ще излиза четири пъти годишно, или веднъж на три месеца. Суровата истина е, че събитийно по-голяма честота е ненужна. Това неминуемо ще се отрази на съдържанието, вярвам към по-добро.
Всички идеи в тази насока са добре дошли, винаги можете да се свържете с мен или с Калина по имейлите.

Очакваме вашите предложения, приятно лято!

В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА
КУЛТУРА ИОБЩЕСТВО
РЕКЛАМИ И ОБЯВИ
НА ПЪРВА СТРАНИЦА
 
Българско дружество
Църква"Св.Иван Рилски
Bulmont.com
Дневник
Капитал
Дарик
Фокус
Пари
Сега
novinite.com
news.bg
Банкер
Новинар