Май 2012, vol.11 n.4
 
Най-големият фен на Станимир Стоилов
е приятелката му Карол.
ХУДОЖНИКЪТ,
КОЙТО НАРИСУВА ЛЕЙДИ ГАГА

Калина Коцева

Трудно е да пишеш за приятели. Особено за тези, които са ти скъпи. Трудно е да бъдеш обективен и безпристрастно да представиш творчеството на един художник, когато за теб той е по-скоро близък човек отколкото майстор на четката. Така че няма и да се опитвам да бъда обективна, а ще ви разкажа за Станимир Стоилов това, което ми идва отвътре.

 
Архитектурни пейзажи и нестандартни
творби показа в България художникът
Станимир Стоилов.

Поводът за този материал е поредната негова изложба, която от няколко седмици обикаля България. Преди две години Станимир изложи грандиозните си платна с пейзажи от София. Тогава изложбата мина някак незабелязана. Този път обаче той успя да прикове вниманието както на меценатите, така и на медиите с творбите си, които са един доста „различен” поглед върху ежедневието и важните моменти от живота.

Малко преди да тръгне за България, Стани ни покани на гости. Току що беше завършил поредното си платно. Посрещна ни с думите: „Искате ли да видите лейди ГаГа”. Искахме, разбира се. Дълго стоях пред картината търсейки в нея лейди ГаГа, но уви, накрая трябваше да си призная, че съм невежа. В типичния за него стил, Стани се разсмя със глас (това му е най-ценното качество – вечно се смее) и ми показа очертанията на една обувка върху платното. Една такава ретро, като от 16-17 век, крива и натруфена. Ами разбира се, само лейди Гага може да си помисли да се разхожда с нещо подобно на краката си, прозрях аз. Попитах го как определя стила си и Станимир обясни, че се смята за интуитивист. Оставя ръката, а не главата да го води докато рисува. И затова картините му са такива – подсъзнателни, нестандартни, провокативни. Като погледа му върху света.

 
Ето я обувката на лейди Гага. По-късно обаче
Стани прекръсти платното на Лято

Изненадана обаче не бях. От идването си в Канада, всяка сутрин докато си пия кафето се взирам в един акварел на стената, нарисуван от Стани и се събуждам безотказно докато се опитвам да открия всичките тела и форми преплетени в него. А те не са една и две. Такива са и другите му картини – шокиращи, объркващи, предизвикателни. И какво по-хубаво от това – изображение, окачено на стената да те провокира кара да мислиш, да търсиш постоянно нещо ново, да откриваш отговори, идеи и решения, а защо не и да намериш себе си...

Докато четях отзивите за Станимир в българската преса (и по-точно материала на една моя любима колежка Сияна Севова) научих неща, които не знаех. Научих, че е повтарял 8-и клас, заради мерака си да стане художник. Научих, че е имал бъдеще в киното (играл е в „Бягай, обичам те” и в доста други роли). Отказал се от него обаче заради страстта си към рисуването. Разбрах, че продължил да се снима колкото да изкара някой лев. Изненадах се, че е имал мениджър швейцарец, който и досега му е приятел. Разсмях се, когато прочетох, че трябвало да прави изложба в Германия, но преди да изпрати платната там, той ги продал всичките на въпросния швейцарец и футболистите, доведени от него в България.

 
Другите верни почитатели на Стани са родителите му.

Не знаех, че е правил десетки изложби за 10-те години, в които е живял във Ванкувър. А най-хубавото му творение там се оказало плод на... бедния му по онова време английски. Поръчали му да направи фенери, които да се носят в ръка за празника на фенерите в града. Той обаче не разбрал и направил цял кораб от хартия, осветил го със 100 свещи и го пуснал да плува в едно от езерата там. Така, без да иска си спечелил стотици почитатели.

 
Платното, наречено Конник

Ей това са нещата, които не знаех. Други неща обаче знам. Знам, че сега Стани живее в Монреал. Препитава се с анимация и дизайн за кино. Знам, че продължава да рисува и това го прави щастлив. Обича да се разхожда безцелно по улиците и парковете на Монреал. Обича да се среща и да общува с всякакви хора. Верен е на приятелите си и всички знаят, че на него може да се разчита. Ама наистина. Знам, че дъщеря му е обиколила света като фотомодел и се надявам някой ден да успея да я видя на живо, а после да ви разкажа за нея.

Не на последно място знам, че искам да се сдобия и с други картини на Станимир. Надявам се скоро да можем да видим платната му на негова собствена изложба тук, в Монреал, за да имате възможност и вие да усетите това, което изкуството на Станимир Стоилов има да ви каже.

В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА
КУЛТУРА И ОБЩЕСТВО
РЕКЛАМИ И ОБЯВИ
НА ПЪРВА СТРАНИЦА
 
АРХИВ НА ФОРУМ
 
10 ГОДИНИ ПО-КЪСНО  [ още... ]
ЗАЕКЪТ НА ФОРУМоще... ]
НАКРАТКО  [ още... ]
ЗА ВЕСТНИКА И ХОРАТА още... ]
И ПАК ГО ЧЕТЕМ...  [ още... ]
ФОРУМ, МОЯ
МОНРЕАЛСКА ЛЮБОВ...

още... ]
ЧЕСТИТ 10 ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ  [ още... ]
ХУДОЖНИКЪТ,
КОЙТО НАРИСУВА
ЛЕЙДИ ГАГА
още... ]
ЗАВЕЩАНИЕ И ИМА ЛИ
ПОЛЗА ОТ НЕГО
  [ още... ]
СЕКУНДА НЕВНИМАНИЕ
В... ТРАНСПОРТА
още... ]
БЪЛГАРИ ВОЮВАХА КРАЙ
МОНРЕАЛ
  [ още... ]
ТЕ ТИ БУЛКА СПАСОВ ДЕНоще... ]