Май 2012, vol.11 n.4
 
Юлия Милчева
И ПАК ГО ЧЕТЕМ...

Юлия Милчева

Сякаш беше вчера, когато се запознах с издателя на Форум, Борислав Николов. Тези които го познават ще се съгласят, че той никога не остава незабелязан. В момента в който ми се усмихна и ми каза “Здравейте, госпожице!” вече бях сигурна че е пич, определението запазено само за най-готините хора в моятa средa. Отдавна мечтаех за журналистическата професия: да обикалям важни мероприятия с тефтер и химикалка в ръка, да задавам въпроси на известни личности и да виждам името си публикувано черно на бяло.

Но оставяйки суетата настрана, най-силно ме вълнуваше идеята че думите ми можеха да достигат до много хора, да ги карат да се смеят или възмущават, може би дори да ги разчувстват. И ето че през 2008 излезе първата ми статия във Форум и вече 4 години съм част от екипа на вестника.

Когато започнах да пиша все още учех в гимназия и опитът ми беше повече от скромен. Бях сътрудничила на една електронна медия, която събираше българи от целия свят и разказваше истории от четирите края на Земята.

Помня, че четeйки ги се чудех как съм могла да попадна на най-скучното и далечно място. Монреал ми се струваше чужд и студен и с нетърпение броях месеците до лятото, когато се прибирах в България.

Четири години по-късно нещата са коренно различни. Форум е вече част от живота ми и много повече от хоби. С идването на новата ни главна редакторка, Калина Коцева, вестника придобива все по-професионален вид, моите знания се увеличават и желанието ми да пиша и да се занимавам с журналистика е все по-силно. А Монреал е сега мой дом.

Повечето ми приятели, които като мен брояха дните оставащи до поредния полет са се приспособили и не броят оставащите дни до поредния полет за родината. Освен да отидем в България сега си мечтаем и за Азия, Южна Америка, Африка и разбира се, западна Европа, където ваканциите ни са незабравими. Наричаме се граждани на Света и сме щастливи че сме попаднали на място, което ни позволява да бъдем такива.

Дори и толкова далеч зад границите на Дунава, мисля че българите тук са останали заедно и свързани. Според мен Форум е част от тази връзка. Не защото просто информира за случващото се в България и в Канада, а защото ни кара да се чувстваме като в родината, с българско четиво в метрото където разнообразието от нации понякога шокира. И макар да сме чужденци тук, винаги има нещо или някой които да ни напомни че не сме сами.

Сещам се за една източна мъдрост, която ми направи впечатление години след като заживях тук: “Ако си се разделил със страната си, не се разделяй с народа си.” Надявам се никой, никога да не се чувства сам и чужд, а ако случайно му се случи-нека пише на Форум, ние винаги ще откликнем с радост. Защото всеки понякога изпитва самота в морето от етноси, езици, култури и различности.

Държейки в ръцете си един малък вестник, който ни напомня от къде сме дошли, който понякога ни ядоства, но никога не ни оставя безразлични, ние можем потърсим между редовете му корените на нашата самоличност, самочуствието ни и надеждата за утре.

В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА
КУЛТУРА И ОБЩЕСТВО
РЕКЛАМИ И ОБЯВИ
НА ПЪРВА СТРАНИЦА
 
АРХИВ НА ФОРУМ
 
10 ГОДИНИ ПО-КЪСНО  [ още... ]
ЗАЕКЪТ НА ФОРУМоще... ]
НАКРАТКО  [ още... ]
ЗА ВЕСТНИКА И ХОРАТА още... ]
И ПАК ГО ЧЕТЕМ...  [ още... ]
ФОРУМ, МОЯ
МОНРЕАЛСКА ЛЮБОВ...

още... ]
ЧЕСТИТ 10 ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ  [ още... ]
ХУДОЖНИКЪТ,
КОЙТО НАРИСУВА
ЛЕЙДИ ГАГА
още... ]
ЗАВЕЩАНИЕ И ИМА ЛИ
ПОЛЗА ОТ НЕГО
  [ още... ]
СЕКУНДА НЕВНИМАНИЕ
В... ТРАНСПОРТА
още... ]
БЪЛГАРИ ВОЮВАХА КРАЙ
МОНРЕАЛ
  [ още... ]
ТЕ ТИ БУЛКА СПАСОВ ДЕНоще... ]