Май 2012, vol.11 n.4
 
Влади Васев
ЗА ВЕСТНИКА И ХОРАТА

“Ако не върви напред, а то поне назад
да не върви, трябва да бъде високата
аксиома на разумността.”
Петко Рачов Славейков,
мото на вестник “Македония”

 

Влади Васев

Имам удоволствието да съм участвал в списването на почти всички броеве на вестник „Форум” (без два). Удоволствие, защото за тези десет години никога не съм бил цензуриран. Това предполага, че имам и какво да кажа за неговата история. Всеки рожден ден е равносметка, та нали накрая „духаш свещичката”. Равносметката за вестника ще я направят неговите разнолики читатели. Всички се надяваме връзката да е взаимна. Спомням си за поне десетина случая когато вестникът бе единствената защита на българската общност в Монреал от безмилостните нападки на властващите предрасъдици. Безспорно общността ни дава формата на вестник „Форум”, разбира се той също от своя страна я легитимира като такава. Че закъде сме като общност без вестник?

Аз лично дължа много на вестник „Форум”. Та нали чрез него се срещнах с незабравимия Климент Денчев. Публикуваното от него във вестника намери място във времеписа му „От нощта на времето”. Заради вестника написах десетки разкази и приказките за джуджето Млъкни-Стани. През всичките тези години не бях единствения, който страдаше чрез неговите страници, защото както е казал Владо Свинтила: „Страдащият човек е по правило търсещ.” Развих своите сетива, научих се да забелязва, да откривам, да търся. Научих се.

Много или малко са десет години? Българската философска мисъл роди четвъртия закон на диалектиката: „Количествените натрупвания водят до качествени изменения, само ако има промяна на качеството в периода на натрупването”. За десет години, господи как бързо се изтърколиха, количествените натрупвания в броеве определено доведоха до качествени изменения. Това казват е свързано с теорията за еволюцията, как в течение на години се натрупват малки, незначителни изменения, които в един момент, наречен критичен, водят до появата на нещо ново. Може и така да е, някои побеляхме, други напълняхме, просто остаряхме. Вестникът остана.


Протест на българската общност в Монреал в подкрепа на медсестрите в Либия през 2003 г.

Артър Милър в едно свое откровение опредили добрата журналистика като монолог на нацията. За разлика от голяма част от световните периодични издания, “Форум” се радва на завидна политическа и икономическа независимост. Остава ни да се надяваме откровеният монолог от неговите страници на българската общност в Канада да продължи. Защото както написа воеводата Тодор Александров до писателя Георги Стаматов: “Моля Ви с Вашето чудно перо церете интелигенцията на нашия надарен и жизнеспособен народ от развалата, която е придобила от освобождението насам, и я подтикнете да се върне към идеализма и самопожертвувателнността на дейците от миналите борби за духовна и политическа свобода.”

Ще завърша както завърших последната си приказка за Млъкни-Стани. Разгръщам вестника, оглеждам се в неговите страници и се питам: Колко ли броеве му остават? “Много, малко, много малко, никой не знае. Затова нека да му се порадваме!”

Честит рожден ден!

В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА
КУЛТУРА И ОБЩЕСТВО
РЕКЛАМИ И ОБЯВИ
НА ПЪРВА СТРАНИЦА
 
АРХИВ НА ФОРУМ
 
10 ГОДИНИ ПО-КЪСНО  [ още... ]
ЗАЕКЪТ НА ФОРУМоще... ]
НАКРАТКО  [ още... ]
ЗА ВЕСТНИКА И ХОРАТА още... ]
И ПАК ГО ЧЕТЕМ...  [ още... ]
ФОРУМ, МОЯ
МОНРЕАЛСКА ЛЮБОВ...

още... ]
ЧЕСТИТ 10 ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ  [ още... ]
ХУДОЖНИКЪТ,
КОЙТО НАРИСУВА
ЛЕЙДИ ГАГА
още... ]
ЗАВЕЩАНИЕ И ИМА ЛИ
ПОЛЗА ОТ НЕГО
  [ още... ]
СЕКУНДА НЕВНИМАНИЕ
В... ТРАНСПОРТА
още... ]
БЪЛГАРИ ВОЮВАХА КРАЙ
МОНРЕАЛ
  [ още... ]
ТЕ ТИ БУЛКА СПАСОВ ДЕНоще... ]