Анна Цветкова

И стана едно откриване – за чудо и приказ. Новото помещение блести! И как няма да блести като всичко е ново – от пода до тавана. Даже управителят е нов – синът Дениз Хаджиев поел щафетата от ръцете на баща си Левент. Стар е само екипът – българи до последния човек. Ама не... има нещо ново в тях – ами да, униформата, новите червени фанелки с надпис Pool Room, kаскетите със същия надпис, а на гърба на фанелките надпис – depuis 1912. Ето я българската следа – от 1912 година тук работят само българи. На стената редом с картата на Монреал – карта на България. "Ето я България, показва Ани Хаджиева, от тук сме, от тук сме тръгнали," обяснява тя на официалните лица на английски и френски. "Завеждащ международните отношения"- това е нейното участие в семейния бизнес. Като казвам завеждащ международните отношения се нагърбвам със задачата на кръстник – аз є дадох това звание, когато видях, че цялата организация по откриването беше нейно дело: поканите до официалните лица, посрещането, интервютата с пресата, разговорите на три езика. Опитах се да питам нещо Левент. "Не ме питай, питай жена ми..." Ясно, тя беше координаторът на всичко. И все пак за мен Левент Хаджиев си остава гвоздеят на програмата. Макар и смазан от официалностите, на които не е свикнал, загубил хубавата си усмивка, той носи на плещите си голямата дейност на Pool Room. Разпределение на ролите в семейството – на него тежкия труд, на нея интелектуалните задачи...Мисля, че това е разковничето на успеха – да знаеш какво можеш... Дай боже всекиму такъв усет...

Червената лента прерязаха трима – Richard Deschamps, представител на кметството и член на изпълнителния комитет по икономическото развитие на пътищата и инфраструктурата, Yakarini Christian – най-известният promoteur immobilier в Монреал, собственик на сгради в тази част от улицата и Ани Хаджиева. И шампанското гръмна, и чашите се напълниха и всички пиха за просперитета на заведението и здравето на работещите в него. Пикантната подправка на посрещането бяха двете българки – Красимира и Моника – които гиздаво носеха пъстрите български носии. И по стар български обичай посрещаха гостите с хляб и шарена сол. Коктейлът беше във вътрешната зала на заведението, където почетно място заема старата билярдна маса, украсена с изобилие от изкустно подредени цветя. А масата с мезетата и напитките!.. трябва да се види и да се опита, за да се оцени. А опиташ ли, ще повториш и потретиш докато не се засрамиш. Да се каже, че сред гостите имаше стеснителни за похапване, е трудно. Журналисти, представители на различни институции, архитекти, приятели, адвокатът на семейството Jerry Lazaris, счетоводителят на фирмата Paul Kamateros, всички дадоха висока оценка на българския принос – луканка и пастърма, запазена марка Стилиян. И всичко беше подредено от естета Цонко, хореографът на формация Българи. Пустият му Цонко, каква майка го е раждала – всичко прави с вкус. Даже и новороденото му бебче, най-малкият посетител на коктейла, хубаво та хубаво, и вече потропва на бащиното си коляно в такт с музиката. Tel pиre, tel fils! Та да се върна на луканката. Пред нея и боговете мълчат! Ако не ме беше срам щях да продължа с нея, но... Видях Стилиян и разговорът тръгна в друга посока. Разказа ми, че с Левент са от едно село – Юделник, Русенско. Приятели от рождение, съученици. И двамата гълъбари. "Левент и сега отглежда гълъби- разказва Стилиян. Аз не мога да се меря с него. Той е ас на гълъбарството. Навремето, когато дънките бяха новост в България, аз му дадох едни дънки срещу два великолепни пощенски гълъба. Оскубах им перата на крилете, за да не могат да летят докато свикнат с мен. Представи си, гълъбите се прибраха в неговия гълъбарник ходейки по земята!" Засмях се и ми се искаше да чуя още истории за това приятелство, което не познава граници. "Стилияне, тръгвам за Канада"- рекъл Левент. "Където ти, там и аз!" – отговорил Стилиян. И двамата имали смътна представа къде отиват, но били заедно. И ето вече 20 години в Монреал са рамо до рамо. Да си кажа право – завидях им. The old dogs! Стари приятели! Кой от нас не тъгува по останалите някъде в далечното пространство приятели? А колко трудно се правят нови приятелства.

За музикалното оформление се грижеше един земляк, чието име убегна от слуха ми, за което му се извинявам. От Bessame mucho до Бяла Роза музиката беше подбрана с вкус, ненатрапчиво галеше слуха, не пречеше на оживените разговори. Притихнах обаче, когато родопските гайди изпълниха пространството. И вече не беше само музика, бяха видения от дивни по-дивни, ширнаха се зелените скатове на Родопите, оживя Българската земя. Притиснах с длан сърцето си, не тук и не сега трябваше да спира...Под чевръстите ритми на Дунавското хоро двете български носии потропваха тихичко с крака и омайваха двамата архитекти, вперили очи в тях. Българска хубост ненагледана...

И много видяха очите ми, и много дълъг може да стане разказът за невероятната българска атмосфера, която продължава живота на този ресторант от 1912 година. Тук са идвали хора като Пиер-Елиот Трюдо, най-забележителната личност на Канада . Пред вратите на Pool Room шофьорът на покойния министър-председател на Квебек Робер Бураса многократно е спирал колата за да похапнат със шефа си вкусните хот-дози. Този ресторант за бърза храна на пъпа на най-оживената част на града има особен чар. Тук всички – независимо от социалното си положение: чиновници едри и дребни, работници и инженери, уличници и вагабонти, порядъчни и по-малко порядъчни, всеки влиза с проблемите си, похапва вкусно и си тръгва с подобрено настроение. Защото тук работят хора, които обичат хората! Които полагат грижи да поднесат вкусно, бързо и на поносими цени. А това толкова рядко се среща в наши дни.

Вие посетили ли сте Pool Room? Не сте? Ами какво чакате? Истина е, че можете да не бързате – там българската атмосфера и българският език няма да свършат. Винаги ще сте добре дошли. Екипът на управителя Дениз Хаджиев ви очаква. Защото тук работят хора, които обичат хората!