March 2006, vol.5 n.3
 
Oрфей сред животни

ОРФЕЙ

Петър Загорски
http://ultimate-bulgaria.com


Кой е бил Орфей? Цар, жрец, герой, бог или просто певец... Всеки е чувал за него, но какво знаем всъщност за тази загадъчна личност? Като своеобразно продължение на темата за Татул, ще се опитам да нахвърлям накратко някои щрихи от портрета на този наш именит предшественик.

Определено съществуват среди или интереси, на които им изнася Орфей да минава за някакъв митичен "гръцки певец" или в най-добрия случай легендарен цар-жрец, а защо и да нe е просто "събирателен образ" (този трик го прилагат и спрямо Шекспир). Защо едно такова представяне се налага обаче е друга тема, чието разнищване е по-подходящо за книга, отколкото за кратък разказ като този тук.

Да видим какво се знае за Орфей. Тъй като както е добре известно (поне до доказване на противното), траките не са били силни в писането, цялата им извънредно богата духовна култура, включително древните им знания за заобикалящия ги свят и законите му изглежда се е предавала в устна традиция – от поколение на поколение (изключение са магъосническите умения, които се предавали през поколение, както е и до днес).

 
Орфей разпънат

Древните елини имали съобразителността първи да запишат наученото от траките, а и защо не в процеса да го представят като свое знание. Римляните пък преписвали от елините и от свитък на свитък нещо е останало и до днес. Така легендата за обожествения митичен тракийски владетел-певец е достигнала до нас благодарение на Овидий, който в своите Метаморфози, книга 10-та, ни разказва следното:

Орфей бил син на тракийския цар Еагър, който не можейки да си намери достойна другарка сред обикновените тракийки, си взел за жена музата на поезията Калиопа. Родил им се син – Орфей, който майка му научила от малък да свири и пее толкова добре, че когато бог Аполон го чул, решил да му подари вълшебна лира. Като засвирел Орфей на нея всичко живо и неживо около него заслушвало в захлас.

Пораснал Орфей и се залюбил с прекрасната девойка Евридика. За нещастие, в деня на сватбата им тя настъпила отровна змия и починала от ухапването. Орфей бил съкрушен. На кого ли не се молел, кого ли не уговарял от наземните и надземните богове, за да си измоли невястата обратно от преизподнята, но всичките му усилия били напразни. Явно никой не искал да си има работа със зловещия Хадес – богът на подземното царство.

Накрая обезверен и отчаян, но непреклонен, Орфей се решил на безкрайно рискована стъпка – да слезе сам в "ада" (откъдето никой преди това не се бил връщал жив) и да измоли лично от страховития Хадес и жена му Персефона възлюбената си. Стигнал той до трона на подземния бог и омайвайки го с тъжната си песен (в която между другото, заявил на Хадес, че или ще му върне Евридика, или той ще остане долу при нея – какъв кураж!), успял да го склони. Казал му Хадес: "Върни се на горния свят и жена ти ще те последва." Тръгнал Орфей обратно и извървял целия път до горе без дума да промълви, но не издаржал и се обърнал точно преди изхода да провери дали Евридика го следва или се е загубила в гъстата мъгла наоколо. Начаса Хермес, който бил пратен да ги следи грабнал Евридика и я върнал обратно в пъкъла.

 
Орфей като пастир води
неуките

След този инцидент Орфей не ял и не спал 7 дни търсейки начин да повтори опита си, но напразно. Хадес бил безмилостен. Три години след това Орфей не се докоснал до жена – толкова силна била мъката му по Евридика, че развил един вид отвращение към другите жени. Вместо на обожателките си, започнал да обръща внимание на млади момчета като приканвал и другите мъже да го последват.

Проповядването на тези му хомосексуално-педофилски отклонения смесени с пренебрежението му към тракийките, станали причина за гибелта му. Една вечер по време на поредните Дионисиеви мистерии, порядъчно напилите се, вакханки решават да си отмъстят на Орфей като го убият и разкъсат, тъй че нищо да не остане от него. Издебват го и започват да го замерват с камъни и секири, но Орфей, който в този момент свирел и пеел на лирата си бил неуязвим – секирите и камъните замръзвали във въздуха около него от музиката му и не го поразявали. Тогава побеснелите менади, както ги нарича Овидий, надали страшен писък, който заглушил песента на Орфей и позволил на оръжията им да го достигнат. Така успели да го надвият, умъртвят и разкъсат на парчета, които разхвърляли наоколо, а главата му метнали в река Хеброс (Марица). Носейки се по водите на реката и после през Егейско море, главата на Орфей доплавала до о-в Лесбос, където била поставена в пещера и пророкувала дълги години след това. А лирата на Орфей била пратена на небето от Зевс, където още може да бъде видяна като съзвездието Лира. Орфей от своя страна се срещнал отново с Евридика в подземното царство и двамата били щастливи заедно. Коварните менади пък за наказание за злодейството си били превърнати в дъбове от бог Дионис.

Така свършва легендата. Краят є обаче има и друга версия – Орфей бил поразен със светкавица от Зевс, защото се опитал да разкрие на хората плановете на боговете за тях. И именно тази версия за смъртта на "певеца" ни кара да се замислим върху процента истина в горната легенда – 50%, 15% или 5%. Какво всъщност е правел Орфей в "подземния свят" и защо е ходил там? Как е успял да се върне? Какво е разказал за пътешествието си на хората, което толкова е разгневило Зевс и кой стои зад образа на "Зевс", т.е. къде е ходил Орфей всъщност?

Миналото лято си купих в София и прочетох "Убийството на Орфей" – доста интересна книга от една наша журналистка, която поставя редица "неудобни" въпроси от сорта на тези по-горе. Тезата на авторката е, че Орфей бидейки един от най-прочутите мъдреци и учители на времето си, е пребивавал известно време в Египет, където е бил посветен в тайните знания на Египетските жреци за устройството на света и законите на Вселената. Връщайки се в родните си земи, той явно е започнал да "преподава" наученото, което не се е понравило на учителите му и те са се заели да го премахнат.

Тези секретни знания са били предназначени за избрана група хора, а не за масите, както е и днес. Затова са и опитите да се предстви Орфей като "певец", вместо като мъдрец и философ. Спекулира се дори, че Орфей е донесъл със себе си нещо като библейския кивот по нашите земи, който още не е открит. Това ми напомня за легендата за предполагаемата библиотека на траките скрита в Беланташ в Родопите.

 
Орфей с национална носия

Пребиваването на Орфей в Египет и евентулното му обучение там трудно могат да се определят като голи спекулации, когато са подкрепени с факти в лицето на археологически находки. Край Силистра, например, е бил намерен слънчев часовник от 3 век от н.е. с изобразени на него египетските върховни божества Изида и Озирис, а под тях седнал и свирещ на лира е синът им Хор/Орфей. Името на Орфей дори може да бъде написано като Хор-Пей. Май много съвпадения станаха...

За да се разбере Орфей и учението му трябва да се има предвид, че древното разбиране на траките за музиката е било не като модерното, а е включвало всички прояви на висока духовна култура – вкл. медицина, философия, астрономия. Орфей например е бил изобразяван в по-ранни времена не само с лира, но и с кошница със свитъци в ръка.

Предполага се, че Орфей е живял преди около 3500 г. От негово време е идеята за разделение на половете в отделни групи по време на ритуали (за богослужения и др. подобни), идеята за възкръсването в този свят, за дуалността на човека – смъртно тяло и безсмъртна душа, за любовта към ближния (в случая изразена чрез песента – който пее зло не мисли) и много други. Приемствеността на "езическия" Орфизъм в християнството е очебийна. Не е нужно човек да е чел "Кодът на Да Винчи", за да прозре метаморфозата на Орфей в Исус. Някой автори дори твърдят, че Евангелието е изцяло базирано на Дионисиевите мистерии и по-специално на странстванията на Орфей. Да не забравяме все пак, че е писано или по-скоро скалъпвано в 4-ти век по заповед на император Константин Велики, който е бил тракиец от Ниш.

Нагледно олицетворение на тази трансформация е една малка плочка вероятно намерена по нашите земи и попаднала в Берлинския музей в края на 19-ти век, откъдето за нещастие, изчезва при пожар през пролетта на 1945 от бункера-хранилище на експонатите на музея. Плочката, чиято снимка може да се види в Каталога на Берлинския музей от 1909, изобразява Орфей разпънат на кръст като Исус и има надпис "Орфеос Баккикос" (Бакхус е др. име на бог Дионис). Повече по темата може да се прочете в обширната статия на Л. Цонев в http://oshte.info.

Орфеевото учение се явявало един вид тълкувател на най-висшите тайнства на Дионисиевите мистерии. Орфическите общества били отворени само за мъже и то за елита сред тях. Членовете преминавали през изпитания и тайнства с посвещения. Такива били например Питагорейските и Платонистки школи възникнали по-късно в древността. Не е изключено и съвременните масонски ложи да са базирани на същия принцип. Аз поне не съм чувал за жена масон...

В заключение бих подтикнал любознателният читател да се поразрови по темата за да може да си отговори правилно на въпроса от началато на този разказ – певец и поет ли е бил Орфей или един от великите посветени мъдреци на древността, духовен водач и учител на предците ни, който просто е използвал песента като инструмент за усъвършенстване на душата и за връзка с космичните сили. А защо този въпрос е важен? Защото знанията за миналото ни дават самочувствие за бъдещето.

В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА
КУЛТУРА И ОБЩЕСТВО
РЕКЛАМИ И ОБЯВИ
НА ПЪРВА СТРАНИЦА
 
АРХИВ НА ФОРУМ
 
КОНЦЕРТ ЗА ВИОЛОНЧЕЛО
И УСМИВКА
 [ още... ]
Представяме Ви – СЕМЕЙСТВО ЛАЗАРОВИ  [ още... ]
130 години АПРИЛСКА САМОЖЕРТВА [ още... ]
ПО ПЪТЯ [ още... ]
OUVREZ L'OEIL  [ още... ]
НАМИРАМ КРАСОТАТА
В ПРИРОДАТА,
МУЗИКАТА В ЛЮБОВТА...
 [ още... ]
ОРФЕЙ [ още... ]
Топчо представя: НАСКО КАФЕДАРОВ [ още... ]
БЪЛГАРИНЪТ – СЛАДЪК И ГАДЕН [ още... ]