...

Лили Големинова

Не са много българските музиканти в Канада и по-специално в Монреал, особено в сравнение със САЩ или Германия например.Причините за това се крият може би в затвореността на музикалната общност и недопускането на емигранти до престижните сцени и високите академичнни етажи и на изгражданите от години руски и полски "лобита" в тази област.Или пък се коренят в спецификата на една културна среда, която – наи-вече в Квебек – е нито американска, нито европейска.От друга страна, Канада не е голям пазар като Щатите и с нейните 30-тина милиона жители не предлага толкова много възможности, а пък изисква от чужденците да започнат наново да се доказват от момента, в който стъпят на канадска земя, независимо от престижните си европейски дипломи?!

Не може да се даде едностранчив отговор на този въпрос, но затова пък можем по достойнство да оценим всеки успех на наш класически музикант тук. И най-накрая стигам до конкретния повод – нашата виолончелистка Величка Йочева издаде своя втори солов компакдиск в Канада. Той се издава и разпространява в Северна Америка отново от канадската компания "21 рекърдс" и е едно чудесно доказателство, че човек не трябва да се примирява с общоприетото. И ако ти кажат "не можеш да успееш, просто такава е системата", ти да продължиш да се бориш. Големият пробив за талантливата ни инструменталистка дойде точно на 15-тата година от нейното идване в Канада, но затова пък наистина "с фанфари". Албумът й с шестте сюити за соло чело от Й.С.Бах бе предшестван от шеметна медийна кампания, отзиви за него се появиха не само в специализираните издания, но и в популярните франкофонски ежедневници в Монреал, откъси от него звучаха (и продължават да звучат) почти всекидневно по специализираното радио за класическа музика CJPX. Точно в деня преди концерта-промоция на албума в един от собствениците на въпросното радио, в миналото голяма звезда в телевизията и шоубизнеса, направи неочаквана реклама на Величка при гостуването си по съвсем друг повод в сутрешния блок на Radio-Canada. "Елате утре, за да чуете една страхотна виолончелистка!" – каза той. И концертът се превърна в хит. Наложи се да донесат близо 150 допълнителни стола и да ги разположат зад сцената, защото само там имаше място. "За пръв път свиря с публика зад гърба си!' – с усмивка разказва Величка. Тя самата отдавна си мечтае да запише всички сюити като интеграл и е много щастлива, когато от компанията й предлагат сама да избере репертоара за втория си диск. Първият бе издаден в началото на миналата година и вестник "Форум" своевременно ви информира за това. Албумът имаше приличен успех в Канада и САЩ и именно затова "21 Рекърдс" предложиха толкова скоро нов договор на нашата виолончелистка. Както се оказва, имали са усет, защото вторият албум на Величка Йочева много скоро след появата си по магазините бе изцяло изчерпан като тираж и се "наложи" набързо да се записват нови бройки.

Всъщност пътят на Величка до Монреал минава през Москва и Париж. Родена е в Стара Загора, там завършва музикалното училище в класа по виолончело на проф. Тачо Тачев. Веднага след това продължава обучението си в Московската консерватория при прочутата Марина Чайковская (ученичка и асистентка на Ростропович) и Валентин Фейгин. По камерна музика има шанса да се занимава при Александър Корчагин от прочутия "Шостакович" квартет. Там се запознава с бъдещия си съпруг, който е студент по пиано. След дипломирането си, вече като семейство заминават за Париж за да изчакат студентската виза на Патрис за Канада. И в крайна сметка се оказват в Монреал. През 1995 Величка ражда дъшеря си Джесика и е приета в музикалния факултет на Монреалския университет в класа на Юли Тюровски. ". Гледайки усмихнатото и лице човек едва ли би предположил какво и е коствало в онези години да поддържа формата си и да свири по пет-шест часа на ден. Няма баби, няма роднини. Дъщеричката им ходи на детски ясли от 8 до 6, след това един от двамата се прибира, нахранва я, изкъпва я, слага я да спи и изчаква младата студентка, която идва "само за да стои" там и тича обратно в университета. "Свирехме докато затворят. Всички ни познаваха," – спомня си Величка.Сега Джесика е на 11 години и свири и на чело, и на пиано – има ли избор?! "Но само за обща култура!" – бърза да поясни Величка.

Как все пак се стига до "големите сцени" – настоятелно питам аз. Оказва се, че дебюта си на голямата сцена в Монреал Величка Йочева дължи на една случайна среща. На един от задължителните рецитали, в състава на изпитната комисия е включен директорът на ProMuzika. След като чува изпълнението на Величка, той я кани на разговор и й предлага да участва в музикалните серии, които организира. Това е мечтата за всеки инструменталист, защото музикалните серии на ProMuzika са сред най-престижните в Квебек и благодарение на тази покана Величка Йочева дебютира на сцената на театър "Мaisonneuve" в Place des Arts Тогава се сформира и триото, за което Величка отдавна мечтае – трио "Рахманинов".

Междувременно получават покана за участие в Софийски музикални седмици и в Музикалните дни в Стара Загора. Величка Йочева е много развълнвана от възможността да свири пред родна публика, съпругът и много иска да види България, но третият член на състава не гори от желание да лети на собствени разноски, пък дори и до страната, за която се е наслушал на хубави работи. Изходът е един – трябва да се намери спонсор за билетите. Величка "се хваща" и тръгва да обикаля самолетните представителства и големите компании. Но никой не откликва. Съвсем случайно, когато почти губят надежда, на един прием споделят със свой приятел (също славянин) в каква ситуация и се оказва, че той познава шефа на Суис Еър. И човекът със радост дава три билета първа класа до България. Тази малки история е показателна за две неща в Канада – че познанствата често са по-важни от способностите, но и че ако наистина търсиш решение на даден проблем, то ще се появи – макар и често не оттам, откъдето го чакаш. За да изразят признателността си към спонсорите, Величка и Патрис решават да си организират концерт. Неслучайно казвам "да си" организират, защото правят всичко съвсем сами. Наемат си зала, намират канадски вносител на български вина и известен в града италиански ресторант, които да се погрижат за коктейла – "без коктейл не може да се разчита на много публика" – дяволито обяснява Величка. Остават само афишите. Отново Величка тръгва да обикаля печатниците, но никой не иска да чуе за идеята да отпечата безплатно афишите на все още неизвестното трио. И в последния момент, когато, както всяка вечер, Величка отива да спортува (предполагам, че постепенно пред очите ви се изгражда образ, далеч от стандартните представи за стереотипната класическа музикантка), тя се заговаря с възрастен господин, който също тренира и който се оказва собственик на печатница. Явно най-накрая съдбата е решила да се покаже благосклонна! Афишите са отпечатани, залата е почти пълна, успехът – голям! "Покрай това вече знам как се организира един концерт, а не само как се свири на него!" – казва Величка. И това й помага и до днес, макар че вече има менажер и аташе по печата, за много неща все още тича сама. И нещата постепенно потръгват. Турнето в България е успешно, постепенно името на трио "Рахманинов" и на Величка като солист се появяват в афишите на престижни канадски фестивали като тези в Niagara-on-the Lake и в Орфорд. В Орфорд се провежда и международен конкурс, който Величка Йочева печели през 2001.

Нарастващата популярност й носи покани за летни академии и майсторски класове в Канада и САЩ. Даже родителите на един от учениците й са толкова впечатлени, че в продължение на година плащат самолетните билети на Величка, за да може тя да пътува два пъти в месеца от Монреал до Сейнт Луис и да преподава на сина им. Миналата година Величка Йочева го завежда на детския конкурс "Чайковски" и определено е много доволна от представянето му.

Следващата стъпка е записването на диск. Пътят към успеха минава през България – там Величка записва албум с компанията Гега Ню. Носейки този албум със себе си, тя обикаля издателските компании в Канада, докато мениджърите от "21 век" се впечатляват от диска и й предлагат договор....

През лятото Величка отново "влиза" да записва. Успешното сътрудничество с "21 рекърдс" продължава. Следващата й мечта е запис с голям симфоничен оркестър. "Защо не и в България?" – казва си младата виолончелистка. В Монреал подобна мечта си остава неосъществена за повечето музиканти, но познавайки решителността на Величка, която за да премине някои от бариерите в йерархията набързо създава през 2000 година Монреалско дружество за камерна музика – та съдейки по всичко това, тя по-скоро сама ще събере оркестър, отколкото да се откаже. Признава, че в Канада има много възможности, нo човек трябва да ги потърси. Величка Йочева го прави успешно, и с усмивка.