Монреал, отляво надясно: г-н Христо Сапунджиев, г-н Димитър Димитров, г-жа Кристина Стоянова и г-н Орлин Попов.

Лили Големинова

На 3 март в Отава се състоя официален прием послучай Националния празник на Република България. Събитието, съвместно организирано от Българското посолство и Българското дружество към Националния столичен район, събра над 500 души в залата "Jean Pigott" в кметството на Отава. Присъстваха представители на дипломатическия корпус, ръководни кадри от канадското правителство, хора, свързани по различен начин със страната ни и, разбира се, много българи. Вечерта бе открита с приветствия от страна на временно управляващия посолството на Република България, г-н Димитър Димитров и председателката на Българското дружество в Отава Христина Христова, последвани по традиция от кръшните хора на фолкорен ансамбъл "Родина".

Организацията бе на много високо ниво, нашите сънародници от Отава се бяха постарали и бяха вложили много време, усилия и умения Монреал бе представен от ръководството на Българското културно-спомагателно дружество и разбира се, дружество председател Христо Сапунджиев, г-н Еди Язаджиян като представител на църковното настоятелство и отец Димитър Шумов. Българското дружество поднесе кошница с цветя, прекрасно аранжирана от Снежана Боянова.

Интересно бе обръщението на г-н Кен Бошкоф, единственият член на парламента (МР) от български произход, за когото това бе първа среща с толкова много българи накуп. В парламента той представлява района на Тъндърбей.

Атмосферата беше много приятна, масите – чудесно аранжирани и направо не е за вярване, че повечето блюда и баници бяха приготвени по домовете на нашите сънароднички в Отава. Имаше, разбира се, българско вино, българска луканка... и много неформални контакти, които, убедена съм в това, ще допринесат за изграждането на добър имидж на страната ни и на по-голямата видимост в публичното пространство на българите в Канада. Надявам се, освен това, че всеки от присъстващите българи поне за няколко мига си е припомнил и е помислил за денят 3 март и неговото място в нашата история. Неслучайно именно на този ден празнуваме националния си празник, макар че поне още две дати имат не по-малко значение за нас като народ.

Споменавайки за неформалните контакти, ми се иска да завърша с официалната част на този материал и да продължа с няколко неофициални наблюдеия. Широкото присъствие на представители на различни посолства и мисии, както и на политически фигури допринася не само за тежестта на събитието (за отбелязване е, че имаше фотограф от списанието, представящо дипломатическия живот в Канада, където излезе материал със снимка за събитието), но също така и за по-добри възможности за лобиране, създаване на контакти и дори евентуални бъдещи проекти. Много приятно и ненатрапчиво дейна бе младата Любка Вучева, търговското ни аташе, която тичаше, запознаваше, обясняваше, уговаряше...

За мен лично вечерта имаше един неочаквано приятен финал, свързан именно с образа на страната ни и информацията, която канадците имат за нея. След края на официалната програма ние – от отавското и монреалското дружество – отидохме да дообменим впечатления по стар български обичай в една италианска пивница (нека употребя именно тази звучна българска дума, вместо традиционното "кръчма"). Там нямаше места и докато чакахме да се освободят, ние си говореме, ръкомахайки. По едно време момичето, което разпределяше масите, неочаквано ни попита на английски "А вие да не сте от България?" Ние я погледнахме изумени. Оказа се, че приятелят є е българин. "От Бургас!" – уточни момичето и добави, че имат и сервитьорка българка. Така се оказахме с връзки и момичето се втурна с удвоени усилия да ни търси маса. Най-накрая една компания тръгна да си ходи. Разминавайки се с тях на вратата, ни спря гласът на една от дамите от същата тази компания. "И аз имам същата!" – казваше тя с усмивка, сочейки нашите мартенички и гордо показвайки своята. Оказа се, че имала състудентка българка, която не само є подарила мартеничка, но и обяснила цялата традиция и момичето беше много гордо, че знае за българските мартеници. Това е съвсем малък пример за "пи ар кампания" или с други думи, така и така мнозина от нас сме се пръснали по света, нека да използваме всяка възможност да говорим за България. Така ще има повече моменти като този. И повече хора ще празнуват с нас нашия, българския национален празник, в която и да е точка на света да се намираме.

МОНРЕАЛ

В Монреал 3 март бе отбелязан с изискан коктейл в ресторанта Le Petit Caveau, организиран от Българското културно-спомагателно дружество. Събитието се състоя на 11 март и обедини празнуването на Националния празник на България и Международния ден на жената – 8 март. По-късната дата бе избрана, за да не се застъпва с приема в столицата. Всички дами бяха посрещани с карамфили (бели и червени), залата на ресторанта бе много красиво аранжирана и от самата Таня и от Снежана Боянова от фирма "Harmonie". Поздравления и обръщения послучай една от най-важните дати в българската история бяха поднесени от г-н Димитър Димитров, временно управляващ посолството, от съоснователя на българската църква "Иван Рилски" в Монреал, г-н Еди Язаджиян, и от председателя на българското дружество г-н Христо Сапунджиев. Звучеше елегантна музика, имаше кратка, но стилна програма с изпълнения на Ева Савова, Тодор Кацаров и ансамбъл "Българи". На коктейла бяха поканени членовете на Културно-спомагателно дружество, членовете на църковната общност, както и всички, допринесли с доброволния си труд, с финансовата си подкрепа или просто с приятелското си отношение за хубавите неща и интересните събития, които се случиха в българската комуна през последната година.