March 2006, vol.5 n.3
 
Разказ ли бе да го разкажеш, картина ли –
да я нарисуваш? Само Климент Денчев, у който
талантите са много повече от недостатъците
може да отговори на този въпрос.
Трибуната е негова.

ИСТОРИЯ С ЦАРСКИ ФЛУМАСТЕРИ

Борислав Николов


Историята е простичка: през 2005 година Симеон Сакскобурготски подарява на Климент Денчев портрета си, надписан със сребърен флумастер. Рефлекс на художник, Климент Денчев вижда, че въпросните флумастери са на привършване, и чрез приятеля си от детинство, Коста Цонев, изпраща набор златни и сребърни флумастери на Негово Величество; да не се излага пред чужденците демек. В отговор пристига картичка до Климент Денчев, в която Симеон Сакскобурготски благодари за изключително практичния подарък.

 

Всичко това и около още сто неща Климент Денчев разказва бързо и очарователно с онази ведра усмивка с която сме го запомнили още от времето когато ни приспиваше всички нас със Сънчо, в един друг живот, в една друга България. Сега сме в Монреал, Климент Денчев е на 66 години и живее в жилище изтъкано от вълшебни картини и предмети, всеки със своята история. И понеже стана въпрос за история, досещате се, че тази със Симеон е просто една от многото. Контекста е важен! – вдига пръст Климент и разказва как през 80-те години, след дълги усилия успява да изпрати в България либретото на Кандид. Месеци след пратката, при едно телефонно обаждане на въпроса му, дали либретото е дошло живо и здраво, получава нашенския жизнерадостен отговор: ама разбира се, отдавна! За мерси и дума не става, естествено.

Мнозина от живеещите тук отпреди 1989 година, веднага ще разберат за какво говоря; връзките с България в онези години са били нещо доста сложно, а благодарността – някакъв, поне според мен, естествен отклик дори само за тази трудност.

Que nada! И сякаш историята на Климент Денчев, цялата, е една такава; ясна, чиста, блестяща. И може би недостатъчно оценена от всички нас. Януари 1990 година, всякакви субекти от български произход питаха: Ти видя ли Климбо бе? Така, понеже е българин значи, известен, и дори успял, нищо по-естествено от това да кацнеш и да се поинтересуваш дали именития ни сънародник е в числото на вече – познатите българи. Малко като гостуването у Иречек.

Това време отмина, утаиха се хората, заприиждаха нови българи, някои от които доста млади и които съответно не са гледали Сънчо от 80-те години. Така че – кой е Климент Денчев?

Артист по образование, дете на ВИТИЗ и съвипускник на Жоржета Чакърова, Васил Михайлов, Светослав Пеев и още цяла плеяда, Климент Денчев страда от няколко зле гледани в България от 70-80 години качества; така например рисува без да е учил в Художествената академия – кощунство! Но къде, къде по-страшното е друго – усмивката му. Усмихва се, човекът. Не се подиграва, не издевателства с властта, а просто така; усмихва се. Притчите му, кратки, от четири реда, придружени с усмивка и картина, край нямат. Ето една: върви кафява крава по моста и предизвиква задръстване; движението спира. Идва бързо милиционер, и, възхитен от резултата назначава кравата на отговорен пост: регулировчик на мост! Боже, колко вопли от всякакви главни редактори, цензори и прочие граждани! Така! Ти значи се подиграваш с родната наша милиция! И сравняваш милиционера с говедо!

И, понеже посъветвали Климент да си потърси работа в другата телевизия, и той взел препоръката буквално, та пристигнал в Монреал. Кариерата му в Радио-Канада е светкавична и бляскава; повече от десет награди за "Le Lion et la souris", предаване с което той запленява детските сърца, точно по същия начин, както някога Сънчо в България. Едно доказателство че талантът вирее навсякъде. Следва през 1981-1984 публикацията на КЛИМБО, която обединява негови текстове и илюстрации. Един тукашен критик казва така: “Публикуването на творбата спести на квебешките родители грижите на българските, чиито деца до такава степен са се идентифицирали с Климбо, че рисували по всички прозорци”.

Без коментар.

 
В телевизионно предаване през 2005 година,
питат Климент Денчев как вижда България днес.
Отговорът: като коубой в цървули:
Див Запад, където всичко е написано
на английски с кирилица.

Отвъд картините, историите и ролите обаче, в които Климбо се въплъщава с чудна лекота, се крие нещо повече: един личен и много уплътнен преразказ на собствената наша българска история. За никой, преживял в емиграция повече от няколко години не е тайна, че въпросът за националната идентичност, стои като разделен камък. България която всеки от нас познава се отдалечава в субективното ни време, нишките лека-полека се късат, и един хубав ден човек се прибира в родината си като турист.

Освен ако не се прибере. Освен ако упорито не продължи да я носи в сърцето си такава, каквато я е обичал. Освен ако не съхрани онази частица красота и истина, която му е позволила да се съгради като личност.

Климент Денчев, или иначе казано, Климбо, носи точно тази България в себе си. И мисля, дошло е времето да ни разкаже за тази България.

В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА
КУЛТУРА И ОБЩЕСТВО
РЕКЛАМИ И ОБЯВИ
НА ПЪРВА СТРАНИЦА
 
Българско дружество
Дневник
Капитал
Дарик
Фокус
Пари
Сега
novinite.com
news.bg
Банкер
Клуб F1
Новинар
InfoWeek
RFI
Мениджър