May/Mai 2003, vol.2 n.4
 
Васил Пекунов
Дневник на писателя
ЛИЧНИЯТ УСПЕХ

Васил Пекунов

Днес, в началото на април 2003 г., темата за личния успех в живота сякаш е доста встрани от актуалните световни събития. Войната в Ирак и съпътстващите я глобални процеси приковават вниманието ни, тревожат ни, понякога ни ужасяват. Така е, но пък темата за личния успех е вечна и съм абсолютно сигурен, че проблемът вълнува всеки един от нас. И още нещо за "оправдание": ще бъде пределно кратък.

Повод да споделя болката си на глас ми даде една тънка книжка, написана преди почти 40 години: "Размисли" на големия мислител, на знаменития мъдрец Идрис Шах, Великия Шейх на суфите. Ще преведа дословно малкия му бисер, миниатюрата "Кой съм аз…":

Един човек седял в стаята си, мислейки за себе си. Казал на глас:
"Аз съм онова, което мога да направя от себе си – ето това е предизвикателство! Какви перспективи, какви възможности!"

Смачката топка хартия, лежаща в ъгъла, го чула. Тя си казала:
"Колко чудесно е да научиш, че още някой споделя чувствата ти. Това действително вдъхновява."

Прекрасен текст! И аз се замислих като този човек. Запитах се кое е "онова", което правим от себе си. Запитах се кое е "онова", което искаме да направим от себе си. Каква е целта, която ни "вдъхновява"? Кое е "предизвикателството", което искаме да постигнем?

Ще говоря само за моето общество тук, в България, но ми се струва, че симптомите донякъде са и "интернационални". И така, ако обобщя по-схематично, хората у нас се делят на две големи групи. Едните, огромното мнозинство "смачкани" от живота "топки хартия" (перифразирам най-добронамерено), се ръководят все още единствено от материални цели. Това е беда, а не вина на тези хора. Успехът за тях се състои в относителната за нашите условия материална задоволеност, в твърдата сигурност за утрешния, подобен на днешния ден, в твърдата сигурност за бъдещето на децата. Разбира се – и в гаранциите за добро здравно обслужване. И особено – във "все по-нататъшното задоволяване" на най-разнообразните потребности от удоволствия и лек живот. Не бих искал да бъда разбран неправилно от някой читател. Не съм против възприемането на тези вечни човешки постижения и радости като символи на успеха. Не, затова отново подчертавам: смущава ме, че единствено те се припознават като такива.

Другата малобройна група вижда личния успех не само в изброените достойнства на живота си, но и в такива вечни ценности като любовта към дарения ни от Бога живот, към националните идеали и светини, в творческата и социалната свобода, пълноценните взаимоотношения, в емоционалната удовлетвореност, в душевния мир, в постигането на по-висшия смисъл на съществуването ни…

Естествено изниква очевидното възражение: такова разделение е имало винаги и у нас, и навсякъде. Напълно съм съгласен. Така е било винаги, като изключим един детайл – бездната, която разделя вече двете групи в България. Понякога имам чувството, че двата "вида" мои сънародници живеят в два съвършено различни свята, в които владеят коренно различни закони, правила, ценности, традиции, приоритети. Странно е, но като че ли е факт. Ала не това е най-тревожното, поне за мен тревожно. Струва ми се, че нормалният отколешен диалог между тези категории хора е прекъснат. Може би дори е по-правилно да кажа, че е прекъснато "кръвопреливането", отдаването на жизнена, творческа, съзидателна енергия от стигналата по-надалеч в развитието си, от мислещата, по-развитата и малобройна част на обществото към другата, която по-рядко и по-трудно употребява менталните си способности. Вероятно съществува и друг проблем: няма и ответно желание за получаването на такава енергия. Царуват безхаберието, "безразмислието", безкултурието в най-различните им разновидности и степени. Няма потребност да се навлезе в дълбочината на живота, да се изправиш срещу "предизвикателствата" му и да ги разрешаваш в цялата им божествена сложност и пълнота, което и прави от членовете на една нация достоен член на световното семейство. То е, което "действително вдъхновява"!

Не знам какъв е изходът. Ще ми се да вярвам, че упоритият труд на онези, които виждат по-навътре в духовните измерения на живота, ще донесе плодове и в България. Плодове за страната, а оттам и за всички хора.

В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА
КУЛТУРА И ОБЩЕСТВО
РЕКЛАМИ И ОБЯВИ
НА ПАРВА СТРАНИЦА
 
Прощъпулник - Форум” навърши – най-накрая – една година. За което време се случиха какви ли не неща... [ oще... ]
Помагачи на вестника - Форум дължи съществуването си на следните рекламодатели:  [ oще... ]
Blagodaria - Rouler en Mercedes jaune sur des routes de campagne en Bulgarie quelle étrange sensation.  [ aussi... ]
35 дни живях като морски пехотинец - Фотографът на Ройтерс Олег Попов... [ oще... ]
Хартиените играчки се завръщат - Поводът да потърся Наско Михалчев беше...  [ oще... ]
Леността като начин на съществуване - Щом наближи 24 май, всички започваме да говорим с гордост...  [ oще... ]
6 май – Ден на храбростта - евероятно богата е българската история на паметни дати и събития... [ oще... ]
Личният успех - Днес, в началото на април 2003 г., темата за личния успех в живота... [ oще... ]
Литургията... [ oще... ]
Йога – пътят към собственото тяло... [ oще... ]
Еволюция в действие... [ oще... ]
Забавни минути... [ oще... ]