May/Mai 2003, vol.2 n.4
 
 
Ежедневие
ЛЕНОСТТА КАТО НАЧИН НА СЪЩЕСТВУВАНЕ

Анна Соколова

Щом наближи 24 май, всички започваме да говорим с гордост и въодушевление за този най–български, пацифистичен и крилат празник, за далновидността на княз Борис, който приема Кирило-Методиевите ученици, за глаголицата и кирилицата – първообрази на азбуките, с които си служат днешните българи, сърби, руснаци, украинци, беларуси.

Разказваме на децата си как П. Пипков композира "Химна на Св. Св. Кирил и Методий" само за едно ученическо междучасие…

Гледайки обаче почерка на днешните 15-16 годишни деца, които много по-често, по-бързо и по-умело пишат на компютър, отколкото на ръка, питам се дали става въпрос за същатата тази писменост, с която са ни дарили светите братя Кирил и Методий. Имаше една наука – графология – техника за интерпретиране на почерка, за да се анализира личността. Не знам с какви характеристики могат да се определят разкривените, мутирали и несръчни букви в ръкописа на подрастващите, които иначе се смятат за завършени, пълноценни и автономни личности. Бележката, написана на ръка не може да се пусне на spell check, нали? А за краснопис изобщо и не говоря.

Няколко са обясненията за закърняването на необходимостта да се чете и пише в онзи смисъл, който е бил валиден за хората преди стотина години.

Според наложените представи за северноамериканския начин на живот, за да се наречеш изобщо жив трябва да се включиш в информационните магистрали и то със съответната скорост и адекватност на реакциите. Обикновенно става въпрос за хибрид между телефон, аудиовизия, компютър и съпътстващите ги глезотии и измишльотини на телекомуникационните специалисти. И всичко това в чест на човека, за негово удобство, спокойствие и сигурност. Да не повярваш! Комуникацията е толкова лесна, достъпна, бърза, без лично отношение и без дискриминация. Просто вдигаш слушалката и се обаждаш на съответния номер, за да получиш съответната информация, а от другата страна те напътства електронен глас, за да бъде всичко гладко и безболезнено. Когато пък искаш да останеш сам, можеш да затвориш телефона, да изключиш телевизора и компютъра.

Човекът, горд от лекотата, с която се справя в този технопоклоннически свят, е изпълнен с чувство на радост и свобода. Мисли си, че печели по всички параграфи, защото използва мощността на машините като своя собствена мощ, с право на избор в неограничените възможности на електронното пространство. Това е света без обратната страна на екрана, на киберкултурата, Flatland, както казва Дъглас Купланд в романа си "Microserf" (букв. "микрокрепостни"). Наистина в тази гладка, плоска земя (къде си Коперник?), във Flatland привидно няма цена за плащане и няма спънки. Парадоксалното е, че колкото повече машините работят в интерес на продуктивността, бързината и ефикасността, толкова повече човешкият индивид се превръща в безполезно и лениво същество. Същество, което само не върши кой знае какво, но си придава важност, че нему се пада последната дума. Като се започне с електронния ни бележник с всичките адреси и телефони, които иначе сме неспособни да запомним. Телефонния секретар – нашия глас на запис или още по-добре изкуствен – отговаря вместо нас. Караме коли само с една скорост "drive", защото с 5-6 е много сложно. Боравим с всякакви видове дистанционно управление, защото искаме да пестим време. Каквото и да правим в ежедневието си, сме подпомагани, напътствани или коригирани от съответното изобретение на техническия прогрес. Почти освободени от задължението да се грижим сами за себе си, продължаваме да претендираме, че сме много уморени и изнервени от влудяващите обороти, на които работим. Оправдаваме се, че умственият труд бил многократно по-изтощителен от физическия, но защо ни е да се тревожим, след като функциите на паметта ни са, така да се каже, в добри ръце. Никой не е съвършен. Всемогъщият компютър поправя всичките ни грешки…

Мързелът и небрежността ни се подхранват и от грижата за сигурност – всякакви системи за охрана и контрол, камери със специални кодове, сложни апаратури, които разпознават погледа и гласа ни, пръстовите отпечатъци и т.н. Всички е измислено, за да се чувстваме защитени и спокойни.

"Развитието на новите технологии чертае пред homo communicans бъдеще на мързеливец. Обещава му се пълна и дълбока леност, чиито първи белези вече откриваме във всекидневното си поведение", твърди Люсиен Свез, преподавател в парижката Сорбона.

Може би са малко родителите, които все още разказват приказки на своето дете, вместо да му пуснат поредната продукция на Disnеy, хладнокръвно оставяйки го в компанията на телевизора или компютъра. И това ли е въпрос на мързел или е част от удобството на натрупаната инерция?

Ако въображението на децата ни е захранено от триизмерната иреалност на електронните игри, дали са способни те да усетят простичката красота на поникващата трева, на пролетното слънце, на причудливата форма на облаците…? Банално. Не звучи достатъчно модно. Не е готино. И все пак, устремът, поезията и вдъхновението могат да бъдат заключени само в един миг на съзерцание и това ни различава от иначе безпогрешните машини.



В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА
КУЛТУРА И ОБЩЕСТВО
РЕКЛАМИ И ОБЯВИ
НА ПАРВА СТРАНИЦА
 
Прощъпулник - Форум” навърши – най-накрая – една година. За което време се случиха какви ли не неща... [ oще... ]
Помагачи на вестника - Форум дължи съществуването си на следните рекламодатели:  [ oще... ]
Blagodaria - Rouler en Mercedes jaune sur des routes de campagne en Bulgarie quelle étrange sensation.  [ aussi... ]
35 дни живях като морски пехотинец - Фотографът на Ройтерс Олег Попов... [ oще... ]
Хартиените играчки се завръщат - Поводът да потърся Наско Михалчев беше...  [ oще... ]
Леността като начин на съществуване - Щом наближи 24 май, всички започваме да говорим с гордост...  [ oще... ]
6 май – Ден на храбростта - евероятно богата е българската история на паметни дати и събития... [ oще... ]
Личният успех - Днес, в началото на април 2003 г., темата за личния успех в живота... [ oще... ]
Литургията... [ oще... ]
Йога – пътят към собственото тяло... [ oще... ]
Еволюция в действие... [ oще... ]
Забавни минути... [ oще... ]