Разказ

К Ъ Т

Владимир Васев

– Хлъп, Хлъп – фъфли калта под краката ми...

Обувките ми дотежават, подхлъзвам се, залитам. Вървя напряко, през синурите край нивите. Над полето се надига бяла пелена. Последен пристан на одрипялата роса. Земята сякаш шепне. Като булка мами, тегли. Ако има спомен, който ме сбира в едно цяло то това е този. Вдишвам с пълна сила. Задържам го доколкото мога.

Кога съм изминал четирите километра до вкъщи не помня. Влизам в двора. Кучето не лае. Излязло е някъде. Вратата е отворена – на нощвите брашно. Бабчето пак е месила нещо. Стане ли Събота и замесва. Чака ме. Ей тъй за всеки случай- ако дойда. Чувствам се изнурен. Щастлив съм, че съм в дома и. Събувам калните обувки. Преобличам се. Намъквам вълнени чорапи – приятно ме затоплят. Няма да си лягам, ще я почакам. Белите чершафи ме примамват. Не е честно, но от мен да мине. Ще полегна лекинко връз тях- само малко, за отмора. Не се завивам, че то веднага съм заспал...

Долавям благото и присъствие. Отварям блажено очи. Все така усмихната каквато си я помня. Как не се смръщи в тоя живот. И все пак този път има нещо различно, нещо закачливо... детинско. Цялото и лице грее- крие нещо...

– Милото, то се уморило. Почини си, почини си. Пак през полето си минал, а аз чакам на автобуса да те видя.

– Аз да стана, че да свърша нещо. Да извадя изсъхналата вишня.

– Ще я извадиш, корените и са плитки. Я по-добре си почини. Аз да те завия, ама ...

Прихва да се смее.

– Какво има? – любопитствам аз.

– Нищо, нищо... Просто си легнал връз юфката, дето я постлах да се суши.

Това е. Белите чершафи се оказаха пресни кори за юфка. Колко ли време и е взело за да ги наточи. А аз от града та в тях. Поглеждам смутено.

– Нищо, нищо не се кахъри. Ще ги изсуша и ще ги дам на кокошките. Друго ще замеся...

Затананика си нещо. Когато бях малък ме приспиваше с “бабкини пиленца, убкани галъбенца”. Не е същата, тази е игрива. Запретва ръкави. Навежда се над нощвите и лисва вода. Напуканите и длани започват ритмично да месят.

– Хлъп, хлъп – фъфли тестото... под тях.