Борислав Николов

На 14 юни в църквата се състоя събрание което реши с 64 гласа срещу един, да закупи църквата, която българската общност използува под наем вече няколко години. Църквата, според достоверни сведения, се нарича Cв. Йоан Рилски и се намира на 1191 Sauve Est. Съществува, като организация, по мои спомени, от 2002 година.

Решението за закупуване трябваше да бъде взето с мнозинство 2/3 от гласовете на присъствуващите членове. Неизвестно дали 65 присъствуващи са всичките членове на църквата. Членство на църквата означава определен годишен внос, доколкото разбрах, на семейство.

За някой, който е бил член на църковното настоятелство миналата година – аз в случая – невежеството ми е непростително. Без да се извинявам, бързам да продължа, доколкото има няколко неща в намерението за закупуване които според мен са важни.

Продажната цена на църквата и съпътствуващите я постройки е смешно ниска – $ 600 000, разхвърляни както следва – 200 000 начална вноска, а след това, по протежение на 20 години по 20 000. Без лихва.

Взетото решение за закупуване ангажира съществащото в момента настоятелство с 10 000 долара депозит. Ще последва кампания за събиране на фондовето за 200 000 долара – в момента църквата разполага с около 50 000, българското дружество също има някакви фондове, на събранието нямаше техен представител, който да потвърди или отхвърли евентуално финансово участие на дружеството в покупката.

На всички въпроси по същество църковното настоятелство не пожела да отговори, заявявайки че предмета на събранието е да се вземе решение в една или друга посока. Ето минималните въпроси нуждаещи се от осветляване, преди да бъде направено каквото и да е.

Какъв е механизма на събирането на фондове и евентуалното им връщане, в случай че не нужните за

операцията 200 000 си останат мечта? Ако сумата достигне до 170 000 да кажем, примерно в средата на декември когато трябвало да бъде направена офертата, сделка няма да има. Как ще бъдат връщани парите?

Някой подхвърли, на събранието, че парите щели да останат за друга евентулна покупка.

И още; доколкото собственост се придобива след пълното изплащане, ако след няколко години по една или друга причина плащанията ни станат непълни и нередовни и отношенията с настоятелството-продавач се усложнят, какви гаранции са изискани, за да не бъде изгубено правото ни на собственост? Ако няма такива гаранции това oзначава ли, че вложените до този момент пари са изгубени?

На тези въпроси няма отговор. Мисля, че е задължение на настоятелството да изясни тези неща ако мисли да се обърне към българската общност в Монреал за събиране на средства.

Според Емил Трънкаров, председател на настоятелството, църковното настоятелство трябва да направи предложение, тази година, ако желае да остане в църквата. Причината е хипотетично предложение от румънската общност желаеща също да закупи въпросната сграда. Казвам хипотетично, доколкото никой не го е виждал.

От една страна несигурност във възможностите на общността ни, още по-голяма несигурност нуждае ли се малочисленото българско общество в Монреал от такъв вид собственост. От друга, процедурни неясноти които едва ли подтикват нашенеца да развърже кeсията си. От трета – българската общност се нуждае физически от някакъв център. Аз не съм радетел на тезата, че укрепването на българщината минава задължително през Господ, не съм уверен че принадлежността ни към ортодоксалната църква е най-важния елемент на народопсихологията ни.

Но това е мое мнение разбира се – внезапно може да се окаже че няколко хиляди българи в Монреал са дълбоко вярващи.

Тогава разбира се, проектът за закупуване на църква ще се конкретизира.

Но, в началото на канадското лято, за всичко това можем да говорим ей-така, между другото. Хората заминават масово във ваканция – август навярно отново ще се заговори по въпроса.