January 2008, vol.7 n.1
 


ЗА ДОНЬО, ЧАПЛИН,
РОСИНИ И БАЙ ГАНЬО


Отиде си Доньо Донев
(27.06.1929–28.11.2007)

Велислав Казаков


На 28 ноември 2007 година почина Доньо Донев. Един голям артист си отиде малко неочаквано, въпреки недоброто му здраве напоследък.

Няма българин, който не го знае и не се е смял от сърце на "Тримата глупаци". Феноменалният успех и популярност на анимационните серии от самото начало направи героите им част от националния ни фолклор.

Изумително опростен дизайн, същевременно позволявящ невероятна пластика на движение и изразителност, е най-характерното за Доньовия визуален стил. Лаконичната рисунка е толкова заредена с вътрешна жизненост, че анимацията се лее като музика. Доньо беше бохем и се радваше на живота. Той пръв вкара гайдите и тъпаните, деформирания говор и междуметията като звукова картина редом с ритъма на ръченицата. Озвучаването на поредния му филм беше истински празник за него и всички участващи.

Едни от най-успешните
типажи в европейската анимация през
70те години,

 
 

"Тримата глупаци" станаха синоним на нашата анимация. Само да споменете анимация, и всеки веднага ще каже: " А, "Тримата глупаци" на Доньо Донев!", и после ще се опита да си спомни още някое име на известен режисьор и даже един-два филма. Срещал съм овчар в дън-Родопите, който не знаеше какво е телевизор, но беше чувал за Доньо.

Такава популярност и всенародна обич е най-голямата награда за артиста. Може ли някой да се сети за български режисьор или художник с подобен легендарен статус? Може би само Владимир Димитров-Майстора, и то не в чак такъв мащаб.

А на Доньо му беше достатъчно хората да се засмеят в салона на негов филм. И беше най-щастлив когато хората го спираха по улицата просто да го поздравят, или да го помолят да им нарисува един глупак.

 
Умно село

Има още стотина негови филма, сред тях безспорните щедьоври "Умно село", "Де факто", "Кауза пердута" и др. Тези върхове на майсторството му са си част от нашата и световната култура.

Няма нужда тук да повтарям неща, които изследователите и киноведите са писали за творчеството му в много книги и статии, пък и Доньо не обичаше високопарни изрази и засукани термини, говореше простичко и разбираемо за всеки, бил той литературен критик или шофьор на такси.

И, разбира се, имаше още безбройни негови карикатури във вестниците всеки ден.

Мощният му талант си е от Бога. Но в човешки измерения малко хора си дават сметка как точно се постига такава продуктивност. Виждаха го често на маса в заведения и се чудеха кога успява да свърши толкова неща. Този човек имаше желязна дисциплина. Дори да е бил някъде в компания до 3 часа сутринта, Доньо неизменно беше в ателието си в 4-5 и работеше. Карикатурите за вечерните вестници и за сутрешните на другия ден, дизайни, модели и мизансцени за аниматорите (винаги поне един филм в производство, и още някой само като художник), после, през редакциите на път за Киноцентъра, там- прожекции на работен материал, или монтаж, озвучаване и т.н. И художествени съвети, административни задължения и всякякъв вид помощ и напътствия към всички, които работеха под негово ръководство. Не си спомням някога да се е случвало да закъснее или да пропусне ангажимент.

Обикновено около 2-3 часа следобяд всичката работа за деня в студията беше свършена. И отиваше "в кръчмата". Това беше общественият живот на Доньо. Най-често Клуба на филмовите дейци на Халите, или преди това през Клуба на преводачите и/или писателите. Там, на чаша, продължаваше обсъждането на творчески и всякакви други житейски проблеми. Но най-интересното беше, че всички личности в София минаваха през масата му пътьом и разказваха какво се е случило в града, страната и света. Той обичаше да разправя как неговият професор Илия Бешков е казвал, че кръчмата е най-добрият университет и основните неща за живота е научил там. Та минават през масата му хората, които правят новините или участват в тях (журналисти, писатели, водещи ТВ предавания, актьори, режисьори и т.н.), и ти казват какво и как е станало, от първа ръка, с подробен коментар и много смях.

Доньо беше голям майстор на шаржа. И, с присъщата си тънка ирония и лек хумор, правеше остри политически карикатури през 90те години. И срещу тия, и срещу ония. Отначало това доста обърка новоизпечените политици. "Как така, ама той на чия страна е?" Ами доста над вашите комсомолски клики с конски капаци, господа, на страната на независимия Артист, който обича народа си и вярва в здравия разум. Щом някой изръси поредната нелепа глупост и стане за резил, ще му се посмеем, който и да е той. "Всичките са маскари!", казва Алеко ("Бай Ганьо").

Само че, за разлика от глупаците които Доньо рисуваше с доброта и насмешка, "глупакът най-много може да навреди на себе си, простакът с власт е опасен за обществото". Това го четох в едно интервю с него още когато като ученик по цял ден киснех в кино "Култура" и гледах анимацонни филми.

Жалките дребнави
човечета не му простиха тези карикатури.


"Имаме си земя, имаме си вода, и си правим кал.", често казваше той, и на шега предлагаше това да бъде девиза на Народното събрание. Спомняхме си и карикатурата на Бешков "Бай Ганьо убива автора си".

Една партия, на Симеон някой си, го покани за депутат преди важни избори. Залагаха на огромната му популярност. В началото Доньо отказал, но после, след дълги увещания от близки и приятели решил, че може и да е полезен с един глас повече за културата. По това време културата не беше приоритет, без средства филмопроизводството беше почти замряло, дори самият Доньо нямаше възможност да реализира активно неизчерпаемата си енергия. А не беше свикнал да не е много зает.

Та така наивно започва тъжният сапунен фарс. Де да беше само сапунен... Разтревожените политически противници се активизират. Дон Базилио от "Севилският бръснар" на Бомарше-Росини излиза на сцената с изпитаното мощно оръжие – клеветата. Мръсната политиканщина в кресчендо.

" ...Слух, поддържан от инсинуации, влиза в обращение, слух, отначало абсурден и глупав, набира скорост неусетно,... набъбващ с всяка дума....

Тя извухва като бомба, като вихър в океана; като буря и торнадо, като нападаща бригада, о, виж чудовището напълно пораснало!..."*

Доньо Донев,
кандидат-депутата,
бил доносник на ДС.

Той казва, че това не е вярно.

"...Гледай горката нещастна жертва!
След като клеветата я връхлетя,
Осакатена, опустошена, Оставена сама да се бори."*

(*пр. м. – В.К.)

Хватката работи, дори и в старите демокрации. Веднаж окепезен, иди после доказвай, че не си камила. А тези, които го въвлякоха в тази ситуация, първи го захвърлиха без даже да се опитат да го защитят, поне докато се докажат изфабрикуваните обвинения.

Какви само глупости се писаха по вестниците, с "цитати" от "донесенията" на агента Еди-кой си (имам тук някъде наръч копия от въпроснете статии). Даже на децата е ясно, че това са нищо не значещи общи фрази, подозрително напомнящи административен докладен стил. Как пък никой не се сети, че Доньо беше дълги години ръководител на творчески колектив в Студията за анимационни филми. Всеки има началници и пише служебни доклади, отчети и подобни записки. На всякякви събрания, художествени съвети и прочие се правят стенограми и протоколи. И в Америка, и в Китай, когато някой е командирован по работа при завръщанито си пише доклад какво е свършил и видял.

И изведнаж пасажи, вероятно от рутинни преписки между Студията-Кинематографията-Министерството (с почернени редове, думи и имена) ни се представят като "доноси"? Хайде, моля ви се!

Не знам това да е доказано като факт. И никога не бих повярвал такива неща.

Нещо не се връзва. Та защо Доньо ще "сътрудничи" на онези? И ако е било така, защо ще отрича? Няма причина да не каже истината поне на семейството си и на приятелите. Доньо беше открит, честен и справедлив човек. Много емоционален, но никога не съм го чувал да говори за друг човек нещо, което да не му го е казвал директно в лицето. Е, с исключение на някои бивши високопоставени лица.

Сигурно има много случаи хора да са принуждавани да го правят под заплаха за близките им, шантаж или за някякви облаги (например 60 лв. месечно за доносник, пардон, "дознайник на милицията". Толкова получаваше и един Заслужил артист!). Човещина. И после могат да кажат: "Абе, нямах избор, моля, простете ми..." Добре де, какво, ще им отрежем главата ли?

Но друго не мога да разбера. Защо почти никой не повярва на Доньо, а повярваха на манипулациите? Дори дългогодишни колеги от Студията скочиха в един глас да го заклеймяват и да се жалват как са пострадали от "доносите" му. Смътно се споменаваха "няколко талантливи творци", на които е била спряна кариерата заради него. Кои са те, моля? Не може да не е имало доносници в тази Студия, както навсякъде другаде, но я си спомнете си кой бяга негонен и вика най-силно: "Дръжте крадеца"?

Защо и как се случи това и откъде се взе толкова омраза. Или пък просто завист?

Колко творци от такава величина имаме, та да унищожим един от тях морално за да си избършем насрания задник с тях? Какво племе сме, та масово да повярва на плитко скалъпени абсурдни лъжи?

И дори в някакъв материал по повод смъртта му пак се споменаваше за това. И че шефа на комисиятя за тези досиета бил казал, че не било вярно Доньо Донев да е подписвал отказ да сътрудничи (твърдение на самият отговарящ за културата към ДС, на което много-много не обърнаха внимание на времето), защото такава практика не съществувала?! Намекваха още, че като награда за доносниченето са го направили Заслужил артист. А??? Защо пък да не се повярва и на това? В същият този материал се споменаваше за обири на апартамента му на "столечната улица "Солунска". А Доньо живееше на ул. "Княз Борис І", но има ли някаква разлика за тези, които пишат каквото им падне?

И Чарли Чаплин е преживял подобно дълбоко разочарование. Заради фалшиви слухове, че е комунист или симпатизира на комунистите, е бил изгонен от Америка. И то по доста подъл начин. Даже са се опитали да конфискуват не малкото му пари, но жена му се върнала и прибрала всичко, до стотинка. Целият свят помни и обича Чаплин. А кой е бил в Белия дом по това време никой не си спомня.

Доньо си отиде, вечна му памет. Няма го вече. Още по-жалко е, че си отиде огорчен и отвратен от човешката низост.

В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА
КУЛТУРА И ОБЩЕСТВО
РЕКЛАМИ И ОБЯВИ
НА ПЪРВА СТРАНИЦА
 
АРХИВ НА ФОРУМ
 
КАК И ОТ МЕН ЩЕ СТАНЕ ЧОВЕК [ още... ]
А ДОНЬО, ЧАПЛИН, РОСИНИ И БАЙ ГАНЬО – Отиде си Доньо Доневоще... ]
СПАСЕНИТЕ БОЙНИ СВЕТИНИ  [ още... ]
КОНДО ИЛИ КЪЩА? Или как да прескочим границата на срах и съмнения   [ oще.. . ]
LE BONHEUR – ЗА ЩАСТИЕТО още... ]
ЗА ПАЗАРА НА ЛЮБОВТА още... ]
И Г Р А – Климбо  [ още... ]
ДОКОСВАНЕ ДО АЛЯСКА   [ oще.. . ]