Николай Колев

Ако съберете само годишните суми, които се отпускат от правителствата на развитите страни за научни изследвания на рака, ще се получи колосална цифра, която ще ви накара да мислите, че ако не тази година, то през следващите непременно ще се открие сигурно лечение.

Истината е, че проблемът не е в парите. Дори десетократното увеличение на тази сума няма да доведе до откриване на вълшебното хапче. Вземете пример с диабета, където локализацията на проблема е съвсем ясна. Болестта лесно се открива и има много програми за профилактика. Намалява ли заболяемостта? Ни най-малко, точно обратното. Все повече се увеличава. Ако допреди няколко десетилетия диабет тип II е засягал предимно възрастните хора, сега вече от него боледуват и деца.

Ракът е много по-сложно заболяване. Открива се трудно и обикновено късно. Ако ракът и диабетът си приличат по нещо, то е, че и двете заболявания са свързани с урбанизацията, с индустриалното производство на храни и с доминиращата култура. Околната среда, условията за живот, продуктите за битова употреба, храните са все по-токсични и канцерогенни, т.е. появяват се все повече фактори, които водят до мутации на клетки в човешкия организъм.

Убеден съм, че на някои хора тези изводи могат да се сторят твърде мрачни и субективно преувеличени. Затова ще се позова на по-авторитетни източници от моята скромна персона. В една статия, публикувана още през 2002 г. в Journal of the American Medical Association се разглежда влиянието на въздуха в града върху неговите жители. Изследването е с впечатляваща научна стойност, защото е извършено медицинско проследяване на стотици хиляди американци за около двадесетгодишен период. Специално внимание е отделено на свръхмалките частици прах и сажди, чийто размер е под 2.5 микрона (µm). Те са "нормален" резултат от автомобилния трафик, индустриалния и битов дим.

Огромното научно проучване дава ясно свидетелство, че дългосрочното пребиваване в замърсена градска среда увеличава заболяемостта от рак на белия дроб. Разбира се автомобилите далеч не са единственият замърсител. Основният им конкурент са фабриките. За съжаление те са твърде често в населените места или близо до тях, защото оттам идва работната им ръка. Това е екологичен компромис, чиито негативи са индивидуални за всеки град, но са измерими, стига градските власти да го пожелаят.

През 2002, Кристофер Сомерс и Джеймс Куин от "McMaster University", гр. Хамилтън, провинция Онтарио решили да проверят въздействието на промишлено замърсения въздух върху човешкия организъм. Целта им била да се намери обяснение за растящия брой на злокачествените новообразувания и намалените репродуктивни способности сред съгражданите им.

За целта те поставили клетки с по десет мишки на разстояние 600 м от двата завода за стомана в Хамилтън. Аналогична численост мишки играли роля на контролна група, но техните клетки били поставени в селска местност, на 18 мили от промишлените предприятия. След 70 дни мишките били прибрани. До този момент мъжките и женските екземпляри били разделени. В лабораторията изследователите ги събрали по двойки, за да оценят репродуктивните им способности и здравното състояние на новородените. Анализът показал, че само 85% от мишките, стояли край заводите, създали потомство, като родили средно по 7.9 мишлета на двойка.

В контролната група 95% от двойките дали живот средно на 9.6 мишлета. Учените изследвали ДНК на новородените и открили значително количество генетични аномалии. Тези резултати показват вредното въздействие на промишлените газове, които съдържат полициклични ароматни въглеводороди. Под формата на миниатюрни частици те проникват в организма с вдишвания въздух. През белите дробове попадат в кръвния поток, който ги разнася из тъканите, където те увреждат ДНК на клетките.

Предстои да се направи химичен анализ на промишлените газове на двата завода и да се извършват допълнителни експерименти. Надявам се, че на учените няма да бъде отнета възможността да го извършат, като се има предвид, че се засягат интересите на мощни компании.

Без да чакаме бъдещите проучвания, можем да се замислим над факта, че човешкият живот е много по-дълъг от този на мишките. За седемдесет дни те се увредили дотолкова, че в потомството им се появила дефектна ДНК. Какво да очакват живеещите десетки години в близост до болестот ворни заводи? А тези, които работят в тях?

Лично аз се възхищавам от хората, направили джокинга част от своята седмична програма. В Монреал стотици хора тичат без да се съобразяват с климатичните условия. Къде обаче спортуват тези хора? По улиците на един мегаполис, където автомобилните колони се предвижват едва-едва заради постоянните задръствания. Дълбокото учестено дишане при бягане в големия град по вредност може би е еднакво с изпушването на кутия цигари.

Има ли начин да се предпазим от канцерогените? Да! Можем да направим доста неща и те са достъпни за всеки. Един успешен метод за лечение и профилактика ще бъде представен на 15 март в Монреал.