Марио де Андраде
бразилски поет-новелист

Пресметнах годините си и открих, че от тук нататък ми остава по-малко време да живея, отколкото съм живял до сега... Почувствах се като малко дете, което получило пакет бонбони и започнало лакомо да ги яде. Когато забелязало, че остават малко, започнало да им се наслаждава и да ги смуче бавно.

Размислих:

– Нямам време за безкрайни събрания, където се дискутират статуси, норми, правилници като знам, че с тях нищо не се постига;

– Нямам време да понасям абсурдни хора, които въпреки напредналата си възраст не са порасли;

– Нямам време да се боря с посредствеността, завистта и ревността;

– Не обичам да се срещам с хора, чието его е надут балон;

– Не толерирам маниаците и празнохвалците;

– Ненавиждам егоистите и алчните, които се опитват да дикредитират останалите, за да се сдобият с тяхното имане, да присвоят талантите и постиженията им;

– Мразя да бъда свидетел на борбите за висок пост. Мнозина са привлечени от титлите, не от съдържанието на поста. Моето време е ограничено за да се занимавам с титли.

Искам същината, душата ми бърза. Не остават много бонбони в пакета. Искам да живея до хуманни хора, които

– знаят да се смеят над своите грешки;

– не се хвалят с постиженията си;

– не се смятат за богоизбрани;

– носят отговорностите на собствените си рамене

– и които вървят на страната на истината и толерантността.

Такива хора правят живота ценен. Искам да съм около хора, които умеят да докосват човешките сърца. Хора, които въпреки суровите удари на съдбата, носят в душата си нежност.

Да... Бързам да живея интензивно както само зрели хора могат, защото няма време...Вярвам, че няма да разпилея бонбоните, които ми остават, защото те са по-ценни от тези, които изядох до сега.

Целта ми е да пристигна на финала удовлетворен и в мир с моите близки и с моята съвест. Надявам се, че и ти ще постигнеш същото, независимо по какъв път си стигнал до тук. Защото разбрахме, че който сее тръни, тръни ще жъне и който сее рози, рози ще бере.

Превод от испански А.Цветкова