Август 2012, vol.11 n.6
МОНРЕАЛСКИ КРОКОДИЛИ

Анна Цветкова

Живея сред тях. Явно ми е съдено в тяхната среда да доизкарам дните си. Не се бойте. Човешко месо не ядат. Предпочитат пържоли и кюфтета на скара. Зиме с винце, лете с биричка, а с ракия може по всяко време. Не ги търсете в реката. Живеят в апартаменти и къщи – всекиму според предпочитанията и кесията. Абе, общо взето – компания от приятни хора. Потеклото на всички българско. Самосъзнанието, особено на чашка, силно патриотично. Имат си и кръстник – дълъг морж с посивяла кръгла глава и шарен мустак. Да е морж, не е морж. И той си е чист крокодил. И не само е крокодил, но той именно е Кръстникът на крокодилите. То, него ако питаш и аз съм крокодил. Заръчал ми е има-няма няколко години да напиша книга за монреалските крокодили. Случи ли се нещо с някого, казва веднага: Помни и пиши! Ще станеш известна. А аз все се офлянквам, не ми се пише. Току виж изографисам някого с най-добри намерения, а той го приеме като карикатура. Нали знаете, не всеки има чувство за хумор. Ще ми вгорчи виното докато съм жива. А то, колко ми остава да живея. По-добре да е в мир и любов. Образно казано, а то не всекиму съм приятна, та де ли обична.

Виж за Кръстника – ще ми се да напиша. Още повече, че го броя за син. Трети син, “осиновен” на зрели години. Колоритна фигура е. Понякога с него “двете” си пием по чашка порто. Не, не съм сбъркала. Красивата принцеса – дъщеря му, като малка казваше: Тате, ще спим ли двете? И от тогава тази дума за него няма мъжки род, само женски – двете. Та седим с него двете на терасата пред къщата му и си пием портото. Той има нещо като фобия, за да не кажа психическо разстройство. Сам не може да пие. Сами пият алкохолиците. Не че много пие. Без компания не му е сладко. И прави струва- осигурява си компания кажи речи за всеки ден. И кани де когото свърне. В дома му ще срещнеш всякакъв род крокодили, алигатори, каймани. Е, има си и предпочитания – група приятели- постоянното присъствие. Ама и те са крокодили. Приготвил Кръстникът тавата с кюфтетата, наточил ракията, а те – крокодилите му с крокодили, току си намерили друго занимание. И сега какво да прави с толкова кайма? А барбекюто му като танк, не само кюфтета и пържоли – вол може да опече. Пък ги прави вкусни, сочни, пръстите да си оближеш. Сам той малко яде, ама непрекъснато ти навира: Опитай това карначе, от българския магазин е. Такава създърма откога не си ял? Опитай. Туршийка, кисело зеле, луканчица, ами то край няма. Опитваш, опитваш, докато си натовариш стомаха така, че почваш да пъшкаш. А той – кани, приказва и няма време да яде.

Има си хобита. И не едно и две. Записал е хиляди, ама казвам ви, хиляди дискове с музика и филми. И всичко поне в два екземпляра. Подарените не броя. Не е чудно, че ако го попиташ има ли еди-какво си, веднага казва – имам. Чудното е, че веднага го намира сред хилядите дискове. Аз със стотина диска трудно се оправям. Търся ли нещо, трябва да ги преровя всичките. Все забравям да го попитам какво няма, ама се боя от отговора. Пък може и да се депресира, ако разбере че има нещо, дето той го няма. Другата му страст е ралито Формула 1. Обича шума, бързолетящите коли, Шумахер и не знам кой още. Неделя ли е, има ли Формула, не го търси – или е у брато (братя по хоби) или у тях телевизорът гърми, та се не чуе, само дето не изпуска изгорели газове. В Монреал ли е ралито, той е там. Няма значение цената на билета. Носи си яденето и пиенето, гълта си прахоляка. Е, не сам разбира се. Винаги с компания. Закърмил е и малката си принцеса с грохота на Формулата, та и тя с него. В същност не знам какво я влече, тя вече е голма – колите или пилотите, или просто да е с татко.

Не познавам друг с толкова енергия. Вече двайсетина години продължавам да се чудя – откъде толкова енергия в тоя крокодил. А че е крокодил, съдете сами. Голямата му хубава къща е подредена като аптека. В мазето в десетлитрово черничево буренце, подарък от баджанака, отлежава гроздова ракия. Става мазна като зехтин и сама се плъзга по гърлата. Когато събере крокодилите, предлага всякакви напитки. Ама нашенци казват – я сипи от твоята. Брех да му се невиди и в България не сме пили такава ракия. А той, крокодилът му с крокодил, да забрави да затвори чепа на буренцето. На сутринта влиза в мазето и краката му стъпват в локва от ракия. Има няма 7-8 литра на пода. Не е ли крокодил?

С един друг крокодил от мъжки род се броят за “семейство”. Едно лято жените им с децата бяха в България. И те двамката станаха семейство – заедно се хранят, заедно пият, само дето не спяха заедно. Всъщност, кой знае? Когато Кръстникът имаше нужда от помощ да оправи терасата си, другите крокодили се покриха. Причини винаги ще се намерят. Двамата от “семейството” работиха сами и днес терасата е солидна и може да издържи цялата глутница крокодили. Та този другият крокодил е много симпатична личност. Това лято жена му не го остави сам. Децата заминаха, а те двамката карат меден месец. Денем с колелетата обикалят острова, а вечер правят вечерна гимнастика. Всъщност не казват каква точно гимнастика. Хората с цинично подсъзнание имат друга дума за този вид гимнастика. Ама нас какво ни бърка вида на тяхната гимнастика? Така жена ми ще стане като фиданка, казва той. Пък тя и така си е най-съблазнителната крокодилка в групата. Е, и другите крокодилки хващат око. Няма грозно що е българско!

Най-общ портрет на монреалския крокодил. Работлив, доказал се в професията си на канадска земя. Честно плаща данъците си, освен когато работи на черно. Държи на семейството си, но понякога е принуден да се разведе. Патриот е, но не от патриотични чувства някои се връщат в България. Просто не са преценили добре съпротивителните си сили. На канадска земя трябва да си психически издръжлив, да имаш търсена професия или да си я смениш с по-подходяща. Най-зле са ония, които никъде не се адаптират лесно. Имигрирали веднаж, не им харесва в Канада. Връщат се в България. Не им харесва и там. Връщат се отново в Канада. Не са за завиждане. В същност този вид хора не влизат в групата на монреалските крокодили. Монреалският крокодил е силен тип, носител на най-добрите качества на българина. И няма нищо лошо, че българското семе намира почва и извън България. Кой знае, може българинът да е създаден да облагороди света?

Казано накратко животът ми клони към своя залез. Със синовете и внуците, с компанията на крокодилите и техния Кръстник, времето минава неусетно. Времето лети. Понякога си говоря сама на себе си. Хей, крокодил, животът е кратък – яхни времето и не пропускай миг да остане неизползван. Остави следа!

В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА
КУЛТУРА И ОБЩЕСТВО
РЕКЛАМИ И ОБЯВИ
НА ПЪРВА СТРАНИЦА
 
АРХИВ НА ФОРУМ
 
КОЙ ИЗБЕГНА ФИНАНСОВАТА КРИЗА?  [ още... ]
250 ГОДИНИ ПАИСИЕВ ОГЪНоще... ]
КЪДЕ ОТИВАТ ЦИГАНИТЕ   [ още... ]
АКО ДИВОТО ВИ ЗОВЕоще... ]
КАКВО ДА ПРАВИМ С НАСИЛНИКА ВКЪЩИ  [ още... ]
СОФИЙСКАТА СВЕТА ГОРА – СКРИТИЯТ ДУХ НА СОФИЯ
още... ]
МОНРЕАЛСКИ КРОКОДИЛИ  [ още... ]
Лъжичка здраве ДИАРИЯТАоще... ]
ЩО Е ЛЮБОВТА?
  [ още... ]