Август 2012, vol.11 n.6
СОФИЙСКАТА СВЕТА ГОРА – СКРИТИЯТ ДУХ НА СОФИЯ

По повод и в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата през 2019 година, БТА и АБМС стартираха кампанията “Софийската Мала Света гора – скритият дух на София”.*

Софийската Мала Света гора е средновековен комплекс от 14 манастирски обители, скитове, постници и параклиси, развил се в околностите на София и заобикалящите я планини в епохата на Второто българско царство от 1185-1417 г.

Характерно за тях е сходната структура – сравнително скромни по размери, някои от тях без крепостни стени, с обособени стопански части и малки култови сгради.

За лаври (първи в йерархията) се приемат манастирите в района на Бистрица, а най-прочут и днес е царският Драгалевски манастир “Света Богородица Витошка”, издигнат от цар Иван Александър, чието дело продължава сина му цар Иван Шишман.

До нашествието на турците през 14-ти век в Софийско е имало над 100 духовни убежища. Много от тях, запазили автентичния си вид или възобновени, са действащи православни манастири и днес – общо над 40 манастира в Софийското поле, във Витоша, Люлин и Лозенската планина.

* Рубриката се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община Програма Европа 2012 г. и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата – 2019 г.

ЦАРЯТ НА МАНАСТИРИТЕ – ДРАГАЛЕВСКИЯТ

Коронясан като “Царски манастир” още в залеза на Второто българско царство, Драгалевският манастир е най-издигнатият сред четиринадесетте манастира, образуващи прочутата Софийска Света гора.

 
 

Царското начало на манастира, носещ името на Св. Богородица Витошка, започва още с неговото основаване през 1345 г., което се свързва с цар Иван Александър и сина му цар Иван Шишман. По време на османското нашествие през 14-ти век, което опустошава повечето християнски храмове от Софийската Света гора. Манастирът не е напълно разрушен, а само разграбен. До възстановяването му се стига чак през втората половина на 15-ти век, когато софийският болярин Радослав Мавър съдейства за подновяването и зографисването на църквата.

Драгалевският манастир е бил важно книжовно средище в Софийско, притежаващ собствен скрипторий (място за преписване на книги) и килийно училище. Днес някои от книгите се пазят в музеите на манастирите на Света Гора в Атон.

Драгалевският манастир буди у посетителите и патриотично чувство с разказите за Апостола на свободата Васил Левски. Усилено преследван от турските войски и едновременно неспиращ да пропагандира идеята си за Свободна България, Левски многократно намира убежище зад дебелите стени на манастира. Игумен по това време е йеромонах Генадий Скитник (Иван Ихтимански). Той води Левски при верни хора в града и околните села, където основават комитети. Пренася комитетската поща и често организира събрания именно в манастира. За тези съдбоносни събития напомня плоча на Апостола поставена в двора на манастира.

В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА
КУЛТУРА И ОБЩЕСТВО
РЕКЛАМИ И ОБЯВИ
НА ПЪРВА СТРАНИЦА
 
АРХИВ НА ФОРУМ
 
КОЙ ИЗБЕГНА ФИНАНСОВАТА КРИЗА?  [ още... ]
250 ГОДИНИ ПАИСИЕВ ОГЪНоще... ]
КЪДЕ ОТИВАТ ЦИГАНИТЕ   [ още... ]
АКО ДИВОТО ВИ ЗОВЕоще... ]
КАКВО ДА ПРАВИМ С НАСИЛНИКА ВКЪЩИ  [ още... ]
СОФИЙСКАТА СВЕТА ГОРА – СКРИТИЯТ ДУХ НА СОФИЯ
още... ]
МОНРЕАЛСКИ КРОКОДИЛИ  [ още... ]
Лъжичка здраве ДИАРИЯТАоще... ]
ЩО Е ЛЮБОВТА?
  [ още... ]