Август 2012, vol.11 n.6
 
АКО ДИВОТО ВИ ЗОВЕ

Анна Цветкова

Не очаквах, че в сърцето на Лорантидите (Haute Laurentides) ще намеря атмосферата на Джек Лондон и ще видя десетки екземпляри от неговия Бял зъб. Бяхме дълбоко в северо-западната част на планината, където езерата са повече от хората и горите са непроходими. Да срещнеш лисици, вълци и сърни по тези места е по-вероятно отколкото да срещнеш хора. В същност и мечки има. За съжаление нито една не се изпречи на пътя ни. Как щяхме да реагираме, не знам. С останалите животни е лесно – занемяваш от възхита, гледаш безмълвно докато те усетят и после бавно или на подскоци изчезват в гората. Излезли от магията изведнаж всички заговаряме в един глас. Ах, ох! Каква красота! Видя ли малките сърнета! Игриви с бели пухкави опашчици! А майка им – каква прелест! А лисицата, боже, та тя е голяма като куче. Онова там, вълк ли беше? Вълнения, недоизказани емоции. В очите на всеки се чете възхита от срещата с дивото, с естественото, с природата. С истинско удоволствие наблюдавах внуците си. Очаровани, възбудени, гълтаха с очи прелестите на планината и нейните обитатели. Това там чапла ли е? Нали така се казва на български? Виж, виж тези глави, които плуват в езерото, бобри ли са или видри? Въпросите край нямат, а действителността е неописуема – пищна зеленина, девствени гори, огледални езера.

Намирахме се на около 300-350 км. северозападно от Монреал в Лорантидите в контролираната екологична зона с трудно произносимото име Мичинамекус (Zec Mitchinamecus). Грандиозният декор на екозоната се простира на площ 848 квадратни километра, стига до Нунавут, земята на инуитите. Притежава 423 езера и най-големия воден резервоар Гоен (на български язовир) дълъг 30 км. Представете си колко вода притежава само тaзи част на Квебек! Ловът и риболовът са ограничени, така че да има непрекъснато възобновяване на фауната и флората. Така природата се запазва девствена.

 
Авторката с един от внуците си

Синовете ми бяха наели хижа в селището Мичи (Mitchi, km 14, rang 11, Lac Chopin, CP 436, Ste-Anne-du-Lac, Qc, J0W 1V0) на брега на езерото Шопен или Чопен на 22 км. от селцето Сент Ан дю Лак в края на пътя 309 Север. Като казвам селище, не разбирайте населено място. Две малки хижички от кръгло дърво и една малко по-голяма – това е селище сред необятни гори. Седемчленната ми фамилия разполагаше с голямата хижа. Може да се каже, че бяхме сами в кебешката тайга. Пет дни гасяхме рибарските си страсти в топлите води на езерото. Риба хващахме и риба ядохме през всичките дни.

Една от малките хижи се обитаваше от едно необикновено семейство, което стопанисваше хижите, околността и се грижеше за 52 хъски. Не че самото семейство е толкова необикновено, по-точно необикновен е начинът им на живот. На вид – обикновени, приятни, дори бих казала красиви хора на средна възраст. Французи. Ерик и Пат, съкратено от Патрисия. Напускат бизнеса си във Франция за да се отдадат на своята страст да живеят в големия Север с кучетата си. Изумително! Преди 18 години пристигат от Франция с 13 кучета хъски. Отиват на север от големия воден резервоар на 14 часа път от летището на град Квебек. Купуват запустяло кабано, което приспособяват за живеене. Без ток и вода 13 години! Кучетата стават 98. Организират екскурзии с шейни – Croc Blanc Aventure. Любители на силните усещания пристигат от всички крайща на света. Студ – минус 30, 40, 50. Дъхът увисва замръзнал по шапки, шалове и бради. Спане на палатки в снега. Ядене край огъня на бивака. Кучешкият лай държи мечките далеч от хората. За миг си представете – лаят стотина кучета в един глас. Мечка ли? И да искаш да я видиш, ако ти стиска, ходи сам в заснежената тайга. Кучетата са транспорт и охрана. Ерик е мозъкът, организаторът, мъжът, който може всичко. Пат е жената, която трябва да мисли за храната и за комфорта на гостите и на кучетата. Как се изхранват 98 кучешки гърла след дългия преход през заснежени върхове и долини? Всяко куче, като тежко физически работник, получава вечер кубче 1,800 кг замразено месо. За туристите да не говорим – те винаги имат своята гореща супа и стейк. Всичко включено в цената. Тук неволно ми се щеше да кажа – горката Пат. При тези нечовешки условия тя проявява свръхчовешка енергия за да задоволи клиентите си. Добре, че преглътнах мисълта си... Озарена от спомените си тя добави: Това са най-щастливите ми дни. В оня студ чаша горещо кафе е цяло богатство. Опечен стейк на малък огън – това е истинско пиршество. И се чувстваш щастлив с малкото, с което разполагаш. Мълча с прехапан език. Различен стил на живот.

Преди 5 години Ерик и Пат преместват стана си във вандализираните хижи край езерото Шопен. За да се приведат в днешния им вид Ерик работи сам цяла година. Той всичко може – да го измисли и да го направи. С една глава и две ръце той е създал невероятен комфорт в миниатюрното селище. Хижите имат целогодишно течаща топла и студена вода, канализация за отходните води, ток. Водата е от езерото, токът е от еолиен – системата на голямата перка, която вятърът енергично върти и съхранява енергията в банка от батерии.

Ерик и Пат може би още година-две ще правят турове с шейни за туристи. Какво ще правите с кучетата след това? Ще ги продадете или ... А, не. Ще ги гледаме докато са живи. Те са част от нас. Не можем нито да ги продаваме, нито да ги убиваме. Както човек се грижи за децата си или за старите си родители, така и ние се грижим за нашите кучета. Сами с по-младите ще продължим да правим дълги преходи в заснежената тайга. Това е нашият стил на живот. Освен това Ерик има вече и друго занимание – разработил е концепция за автоматични системи за възобновяваща се енергия в райони отдалечени от електрическата мрежа Solaire Laurentides – Conception et vente de système autonome d’énergie renouvelable pour site isolé. . Вие сами виждате еолиена, който ни захранва с енергия. Това ще бъде новият му бизнес. Тук, насред тайгата, имате ток, хладилник, осветление. През зимата за да не замръзва водата той е реализирал отоплителна система за тръбите.

Тръгнахме си неудовлетворени от краткия ни престой. На мен ми се искаше още дълго да гледам вълнението в очите на внуците ми, за които всеки миг от тези дни беше неповторимо изживяване. Предстоеше ни път, а никой не искаше да си тръгва. Там някъде пътят се разделяше и единият син поемаше на югозапад, другият на югоизток, всеки по своя път. Най-важното е, каза големият ми внук, че бяхме тук заедно цялата фамилия. Пет неповторими дни! Моите пет най-щастливи дни през последните години. Благодаря ви, синове мои, благодаря ви Ерик и Пат, благодаря ви, че предадохте един незабравим урок на моите внуци да обичат, ценят и пазят чиста природата.

Някой ден, помамени от дивото, ще се върнем. Убедена съм. Поне за това не се иска кураж!

В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА
КУЛТУРА И ОБЩЕСТВО
РЕКЛАМИ И ОБЯВИ
НА ПЪРВА СТРАНИЦА
 
АРХИВ НА ФОРУМ
 
КОЙ ИЗБЕГНА ФИНАНСОВАТА КРИЗА?  [ още... ]
250 ГОДИНИ ПАИСИЕВ ОГЪНоще... ]
КЪДЕ ОТИВАТ ЦИГАНИТЕ   [ още... ]
АКО ДИВОТО ВИ ЗОВЕоще... ]
КАКВО ДА ПРАВИМ С НАСИЛНИКА ВКЪЩИ  [ още... ]
СОФИЙСКАТА СВЕТА ГОРА – СКРИТИЯТ ДУХ НА СОФИЯ
още... ]
МОНРЕАЛСКИ КРОКОДИЛИ  [ още... ]
Лъжичка здраве ДИАРИЯТАоще... ]
ЩО Е ЛЮБОВТА?
  [ още... ]