Август 2012, vol.11 n.6
 
Страница от Историята
250 ГОДИНИ ПАИСИЕВ ОГЪН

Владимир Васев

 

“Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език и не се грижат за своя български език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамуват да се нарекат българи. О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава?

Св. Паисий Хилендарски

Няма да говоря за личността на Паисий Хилендарски. За него са написани отделни книги, многобройни научни изследвания и огромен брой публицистични статии. Няма да ви занимавам пряко и с книгата на живота му. Цитатът в началото е достатъчен сам по себе си. Ще ви разкажа за дирята, която тя остави в нас, българите. Когато прочета една книга не се връщам към нея. Поначало, защото си водя записки и най-вече, защото това е загуба на време, която не мога да си позволя. Има само три книги, които съм прочел по два пъти. Това са “Строителите” (на съвременна България б.р.) на Симеон Радев, “Записките” (по българските въстания б.р.) на Захари и “Историята” на Паисий. Тези книги са ни толкова близки, че няма нужда да споменаваме цялото им заглавие или пък име на автора. Както обича да казва един приятел: “Тези книги ме направиха!”

В периода на османско подтисничество българинът е докаран да едно скотско полуживуркане. През първите векове множество църкви и манастири са унищожени. Дори и тези, които са оцелели са били въздигани отново от пепелищата на поредното опожаряване. Знанието ни за самите нас погинало в безчинставата на азиатския поробител (пазарът за роби в Константинопол е закрит през първата половина на XIX век).

“Отгде ще можеш да добиеш тия знания, ако не от ония, които писаха историята на тоя свят и които, при все че не са живели дълго време, защото никому не се дарява дълъг живот, за дълго време оставиха писанията за тия неща.”

Да, написаното остава. А когато не е написано се мъчим да си спомним. Така в момента не мога да се сетя през лятото на коя година ми се обади развълнуван от Самоков Райчо Майдавски – един забележителен българин с когото ни свързваше любовта към историята. Толкова развълнуван не го бях чувал. Някакви прайдохи, трима на брой, го спряли на пазара и му предложили за 500 лв. Паисиевата история. Попита ме какво да правим? Не знаех какво да му отговоря. Докоснал се бе до нея, разлиствал, сричал, очите му се навлажнили. Трепереше при спомена за мастилената диря от заострено паче перо, което прониза сърцето на цял един народ. Без да му мисли много отсече: “Ще намеря пари и ще я даря на Народната библиотека.” Обади ми се след по-малко от час. Каза ми, че калпазаните я продали на някакъв “бизнесмен” от Самоков и името му спомена, но не го запомних. Не че не мога да го намеря в нета, нали същият я продаде по-късно на Националния исторически музей за 10 000 лева. Не му помня името, но и няма как да го сложа до това на Райчо, мир на праха му.

След около година, политическото недоразумение Иван Костов, за да снижи рейтинга на президента Петър Стоянов, предаде без никой да я е поискал, черновата на Паисиевата история на гърците. Гробокопачът на национализма в България, както сам се титулова синият лидер, отвори тази люта рана в сърцата ни. Много българи наобиколиха НИМ, за да изпратят книгата на живота ни. Месеци по-късно бе откупен и ръкописът, за който ви разказах по-нагоре. Оказа се, че това е беловата, първия препис направен от черновата от самия свети Паисий. Така “Историята” на българите не попадна в Народната библиотека.

Какво я прави толкова забележителна? Една година по-рано, през 1761 е отпечата на латински “Историята на България” на Блазиус Клайнер. Един забележителен труд, но в него липсва огън. Пламък има, но огънят не се разгаря. Книгата на Паисий е преди всичко призив за непокорство, призив към възраждане на българското царство. Такава е волята на автора и още по-страшно – така е предопределено: “И струва ни се, че не окончателно бе отхвърлено и забравено от бога (българското царство – б.а.). Но кой ще постигне ума господен или кой ще последва неговите съвети, за да възстанови пак и събере разпръснатите и изцери съкрушените? Това знае само бог със своите свети присъди.”

Огънят лумва, в началото бавно, полека, за да погълне средногорието в пожарищата на априлската епопея. Сякаш прегорели от слънцето стърнища. “Записките” на ония медвенски овчар продължават дирята на светогорския монах, за да проправят пътя на свободата ни, която наистина “не ни е дар”. Идва ред и на “Строителите” на Радев. България е въздигната, защото такава е божията воля.

Една от най-забележителните български патриотични организации основана през юни 1927 е Всебългарския съюз “Отец Паисий” (ВСОП). Според приетия устав ВСОП е “общ съюз на всички български обществени организации, който цели да стане едно вечно национално огнище, където да изгарят всички различия и да се калява народното единство”. Сред членовете и откриваме имената на изтъкнатите български учени професорите Александър Т.Балан, Ат.Ишарков, Асен Златаров, Богдан Филов, Иван Шишманов, Г.Кацаров, Михаил Арнаудов, академик Петър Динеков, генерал Владимир Вазов, бъдещия патриарх митрополит Кирил и т.н. Знакът на организацията е факел разположен в щит на зелен фон, който символизира Паисиевия огън, който гори в сърцата ни. Цялата композиция е в цветовете на българския трибагреник. Тогава елитът на нацията ни не е абдикирал от проблемите й. Днес е различно.

Двеста и петдесет години след написването й, историята на Паисий продължава да поддържа огъня жив. Докога ли? Докато има българи по тази земя.

В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА
КУЛТУРА И ОБЩЕСТВО
РЕКЛАМИ И ОБЯВИ
НА ПЪРВА СТРАНИЦА
 
АРХИВ НА ФОРУМ
 
КОЙ ИЗБЕГНА ФИНАНСОВАТА КРИЗА?  [ още... ]
250 ГОДИНИ ПАИСИЕВ ОГЪНоще... ]
КЪДЕ ОТИВАТ ЦИГАНИТЕ   [ още... ]
АКО ДИВОТО ВИ ЗОВЕоще... ]
КАКВО ДА ПРАВИМ С НАСИЛНИКА ВКЪЩИ  [ още... ]
СОФИЙСКАТА СВЕТА ГОРА – СКРИТИЯТ ДУХ НА СОФИЯ
още... ]
МОНРЕАЛСКИ КРОКОДИЛИ  [ още... ]
Лъжичка здраве ДИАРИЯТАоще... ]
ЩО Е ЛЮБОВТА?
  [ още... ]