August/Août 2004, vol.3 n.6
Как нашето семейство не завзе Дивия Запад
(Мъжки размисли)

Борислав Николов

“Ако нашето семейство трябваше да оцелява в Дивия запад преди два века, когато мъжете е трябвало да копаят, отглеждат коне и прочие, нашето семейство щеше да си загине мърцина” – заяви с убийствено за всеки мъж отчаяние моята собствена съпруга миналата неделя, когато, след дълго и безуспешно чагъртане, успях да издълбая една дупка метър на метър, и 10 см дълбока. Дупката е точно под балкона на кухнята ни и там може да копае само леко нисък господин, като мен, при това свит от силни болки в кръста.

Ами да, мислех си докато се качвах на етажа и се пъхах под спасителния горещ душ. Сигурно щяхме да си загинем. Преди два века имам предвид. Тогава земята е била девствен чернозем почти навсякъде, освен там където са копаели златотърсачите – за тях знаем, от Джек Лондон, че животът им е бил суров, безсмислен и рядко водещ до забогатяване.

Тези с чернозема, историята е друга. Всички сме гледали оня филм, в който след немалко мъчения героите-ирландки, слагат заедно ръка на побитото колче в символ на победоносна сила, от която пак два века по-късно ще се родят големите ирландско-американски богатства по времето когато уискито се е варяло тук от семейство Брофман. Та, мислех си под душа, ние едва ли бихме стигнали до варене на уиски – в историята на българската емиграция всички големи имена блестят с почтеност – но може би щяхме да разкопаем няколко квадратни метра за някакъв смислен срок? А не като сега, когато копаем на място върху което и без това е копал някакъв гръцки предприемач, напълнил е всичко с каменни отломки и си отишъл. После, вече на нова сметка са копали ливанци, българи и тн. Камъните си стоят. И което е интересното, цената им расте. И още по-интересното, ние плащаме тази растяща цена на камъни побити от други хора сред камъни.

А имало ли е наистина банки преди два века в Дивия Запад? – зададох си въпроса все така под душа. В главата ми, като на скрол рол, се спусна върволицата цифри, които плащам всеки божи месец на банките за какво ли не. Трябва ли да споменаваме, че двешните банки не са като по времето на Дивия Запад. Тогава ги ограбваш, мяташ се на коня и хайде да те няма. Едва ли някой някъде ще те намери, освен ако не прекалиш със самохвалство нейде. Днес, за камарата камъни строени върху други камъни си има сложен, но за сметка на това измислен ред. Съвсем сигурно, тук поне отдавна не е Див Запад, както е показала практиката с редица индивиди от какви ли не националности, опитващи се да мамят системата. Тц. Става, но на дребно. А иначе си има ред, плащаш си и не мрънкаш.

Което и правим ние, както повечето от останалите. И въпросът с оцеляването преди два века става все по-хипотетичен. Тогава например не бих довел за нищо на света водопроводчик в колибата си – подозирам, че просто не е имало такива хора тогава. Водопроводът се е състоял от кладенец и дупка с известни цели. Такава бих могъл и аз да изкопая, мислех си мечтателно, все така под душа. Спомних си за електриджийте също – хора днес умеещи да вършат неща, които нито аз, нито жена ми умеем. Та, ако трябваше да ги свърша по времето на Дивия Зарад подозирам щяхме да си живеем на тъмно.

Ами то прогресът е щял да спре в нашата колиба – помислих си в проблясък на малоумие, вече извън душа. Така де! Тук всичко хората са го направили с ръцете си. Боядисват, снаждат тръби, жици, пращат ракети в пространството, измислиха компютъра, после Интернета. А аз във всимко това?

Аз, както бе споменато, плащам. За електриджии, за интернет, за отопление, за копаене – за каквото ми поискат плащам. Жена ми ми е казала, че сам тия работи не мога да ги свърша и аз – плащам.

Естествено, възниква въпросът как плащам. Това е деликатен въпрос, не защото е персонален, а по една друга причина. Парите, както учи науката, имат две основни свойства; служат за размяна на равни стойности, а при липса на такива човек ги трупа под дюшека в очакване на други времена.

Оказва се, понеже тук Дивият Запад е отмивал отдавна, размяната на равни стойности е изключително популярна. Тоест, щеш не щеш, трябва да изработиш и строителите и водопроводчиците и автомобилостроителите. Да изработиш парите, за да им платиш имам предвид, не да изработиш индивидите, наша така да се каже национална слабост. Е, ако трябва да изработиш парите за дрехите, храната, колата, и то във време, когато Дивият Запад е оставил мястото на крайно добре организирано ограбване на гражданите, какво означава това?

Ами пак същото, мисля си, тоест не ни бива за Див Запад. Както бе казал един наш приятел, Америка се оказа един голям трудов лагер, за безкрайна изненада на всички които дойдоха тук с мисълта, че капитализма е море под коленете. В този трудов лагер място за новооткриватели разбира се има. За тях пишат във Forbes/Fortune, като за хора открили Мicrosoft или Google. Именно открили, а не създали. В резултат на отриването те забиват пикета на човешкото имане още по-далеч от някога, по времето на чернозема, златото и изобщо Дивия Запад.

С тези хора шега не бива. Те със сигурност биха оцелели преди два века. Тогава просто щяха да открият нещо друго.

Така че, насади се една мисъл в мен – не е достатъчно да работиш със системата, трябва да откриеш системната є слабост.

И мигом ще ти платят много, много пари, толкова много, та дори жена ми да се заблуди по повод оцеляването. Вашата също впрочем.

В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА
КУЛТУРА И ОБЩЕСТВО
РЕКЛАМИ И ОБЯВИ
НА ПЪРВА СТРАНИЦА
 
АРХИВ НА ФОРУМ
 
 
ИНДИЯ – МИСТИКА И НАТУРАЛИЗЪМ -"Пътуването в Индия не е обикновено пътешествие, а е работа върху себе си. Хората не отиват в Индия току-така, те биват повикани там, това е карма." ... [ още... ]
Как нашето семейство не завзе Дивия Запад (Мъжки размисли)  [ още... ]
Маги Малеева: ОБИЧАМ ДА ИГРАЯ СРЕЩУ НАЙ-ДОБРИТЕ  [ още... ]
 
Възмездието на поробените Атентатът в Марсилия на 9 октомври 1934 - Всичко започва и свършва там! Във Франция. Родината на експресионизма и хуманизма.  [ още... ]
Арестували Пикасо заради изчезналата "Мона Лиза" Прочутият художник имал в сбирката си и отмъкнати от Лувъра платна. ...  [ oще... ]
Олимпиада 2004: Съвременният олимпизъм - философия или измама [ още... ]
Олимпиада 2004: Атина 2004 – шампион по разходи [ още... ]
ЦЪРКОВНИ ПРАЗНИЦИ [ още... ]
Курсове по плуване за деца и юноши  [ още... ]