August/Août 2004, vol.3 n.6
 
Cirque du Soleil
ЗА ЮБИЛЕЙНИЯ
МОНРЕАЛСКИ ДЖАЗ ФЕСТИВАЛ И БАЛКАНСКИТЕ РИТМИ

Лили Големинова


Това лято джаз фестивалът в Монреал отпразнува своя 25-годишен юбилей с едно наистина пищно издание и програма, предлагаща за всекиго по нещо, по възможност незабравимо. Откриването и закриването бяха поверени на "канадската следа" в джаза – първата вечер Даяна Крал пя и свири в препълнения "Bell Centre", а финалните акорди поставиха двама големи канадски пианисти – Оскар Питърсън и Оливър Джоунс, всеки със своето трио.

Втората линия на фестивала бяха музикантите, които през тези години са били чести гости на Монреал. Сред тях двама бяха избрани да направят свои серии, свирейки пет поредни вечери с различни формации. С тази чест бяха удостоени Чик Кърия и басистът Чарли Хейдън. Така Чик Кърия първо изнесе солов рецитал, след това свири в дуо с фантастичния маримбист Гери Бъртън и така постепенно в последната от "своите" вечери излезе със своя "Електрик Бенд".
 
Даяна Крал
Сред наистина големите акценти в програмата бяха концертите на Кийт Джарет (той получи наградата "Майлс Дейвис"), Гери Пийкок и Джак Деджонет, семейния квинтет на Уинтън Марсалис , Даян Рийвс и отново събралите се на сцената след 13 години Ал ди Меола, Стенли Кларк и Жан-Люк Понти. За почитателите на стандартите големият празник беше появата на Тони Бенет. И понеже, особено напоследък, понятието джаз фестивал е доста разтегливо, имаше и доста "поп" и "Моутаун" забежки в лицето на неостаряващите "Темптейшънс", на безкрайно характерния Джордж Бенсън и на Кей Ди Ланг (още една канадска гордост), която пя като солистка на Монреалската Филхармония. Лично за мен обаче една от най-магическите вечери тази година бе концерта на бразилския музикнат Егберто Жизмонди, който през първата част показа, че е виртуозен китарист, а през втората седна зад рояла и ... успя да постигне онази неуловима вълшебност, която превръща просто хубавите концерти в незабравими.

Естествено, на един юбилей не може без спомени – как първото издание на Montreal Jazz Fest всъщност е трябвало да се състои преди 26 години, но се е наложило да бъде отложено... поради липса на средства, нещо напълно непредставимо днес, когато този фестивал е не само най-голямото джаз събитие в света, но и голяма туристическа атракция, вследствие на което грантовете и субсидиите валят отвсякъде. Но в далечната 1978-ма кметът Драпо изразил мнение, че това е едно от най-безмислените начинания, които е виждал. Е, всеки греши...

Естествено, няма голям фестивал без критици и опоненти. Големият дебат тази година беше между "пуристите", тоест защитниците на чистия джаз и привържениците на по-широката палитра от стилове. Всеки имаше своите аргументи, но важното е, че хората с удоволствие се стичат в Монреал в продължение на 10 дни и слушат и джаз, и поп, и суинг, и стандарти и ... много етномузика. Тази година един от големите хитове беше балканската музика. За повечето североамериканци тя е една и съща, независимо дали е с унгарски, румънски или български мотиви. От това се възползва унгарската група "Беш о Дром", която свири на една от големите открити сцени. Техните мелодии, които взривиха многохилядната публика бяха всичко друго, но не и унгарски, да не говорим, че преспокойно представиха кавала като "традиционен унгарски инструмент"...

 
 
За нас, българите, най-радостното събитие, разбира се, беше "Каба хорото на Любо Александров". За пръв път в афиша на Montreal Jazz Fest има българско участие – дай Боже, то да повлече крак и за други. Идеята за "каба-хорото" е на двама българи – китаристът Любо Александров, който живее в Канада от 15 години, и басистът Георги Станков. Преди да дойде в канада преди малко повече от 2 години, той е свирил в доста нашумялата група "Латинопартизани". Двамата правят набързо демозапис с трима известни монреалски музиканти и – ето ги в афиша на фестивала. Това е премиерно излизане пред публика за новата формация и то беше успешно, ако се съди по броя и реакцията на публиката, която далеч не беше само българска. Даже напротив, мнозина канадци кимаха съсредоточено, отмервайки нашите балкански ритми "Като че ли особено се харесват по-живите парчета" – сподели след кратко замисляне Любо Александров. Той е един от малцината китаристи в света, които свирят на "фретлес" китара (китара без прагчета). Негова е цялостната концепция за смесване на джаз и български фолклорни мотиви. Веднага го питам как канадците са се справили с неравноделните ритми? "Неравноделните размери са доста популярни в джаза напоследък, не само българските, така че не им бяха съвсем непознати – обясни Любо, – по-трудно като че ли им беше фразирането, което е доста специфично". В музиката на "Каба-хорото" има и влияния от циганската музика (например "Люлински кючек" на Ибро Лолов) и особено от турския традиционен фолклор. Самото име на групата се състои от турската дума "каба", която означава "ниско, бавно" и "хоро", което всички знаем какво означава.

Любо и неговите музиканти имат много планове за бъдещето. След монреалския фестивал те вече реализираха още едно много успешно участие на джаз фестивала в Гатино, а през есента им предстоят самостоятелни концерти в различни клубове в Монреал и престижна поява на фестивала за арабска музика. Голямата им цел обаче е записването и издаването на компакдиск, както и евентуални участия на фестивали из Европа. Надявам се, че навсякъде тяхното "Криво садовско хоро" ще бъде посрещано поне с толкова ръкопляскания, колкото в Монреал.

В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА
КУЛТУРА И ОБЩЕСТВО
РЕКЛАМИ И ОБЯВИ
НА ПЪРВА СТРАНИЦА
 
АРХИВ НА ФОРУМ
 
 
ЗА ЮБИЛЕЙНИЯ МОНРЕАЛСКИ ДЖАЗ ФЕСТИВАЛ И БАЛКАНСКИТЕ РИТМИ - Това лято джаз фестивалът в Монреал отпразнува своя 25-годишен юбилей с едно наистина пищно издание и програма, предлагаща за всекиго по нещо, по възможност незабравимо..... [ още... ]
 
За тенис турнира в Монреал, руските красавици на корта и нашата Маги Малеева [ още... ]
НОВ ОЛТАР ЗА БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА [ още... ]
ПОД ПРИЦЕЛ – ИВАН СЛАВКОВ ИЛИ БЪЛГАРСКИЯ СПОРТ... [ още... ]
СЛЕД ДВЕГОДИШНО ПРЕКЪСВАНЕ, БЪЛГАРСКО ТЕЛЕВИЗИОННО ПРЕДАВАНЕ [ още... ]
 
ВЕСЕЛИН ТОПАЛОВ – ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ МЕДАЛИСТ В ИСТОРИЯТА
НА МЪЖКИЯ ШАХ
- Веселин Топалов, най-силният български шахматист, достигна нов връх в международната си шахматна кариера.... [ още... ]
Джеси Джексън отива в затвора при медиците [ още... ]
Българите се стопяват до 5 млн. [ още... ]
Стоичков тренира медиите... [ още... ]
Travailleurs en transport des marchandises et en gestion d'un entrepôt: améliorez vos chances d'avancement et votre compétence
grâce à une formation à temps partiel
 [ aussi... ]