July 2011, vol.10 n.4
ФЕСТИВАЛНИ ЕМОЦИИ И ЛЕТНИ РИТМИ

Юлия Милчева

И ето че най-накрая е лято. Тази година ни се наложи да го почакаме малко по-дълго и до късно ходихме увити като ескимоси. За сметка на това, повечето ми връстници се бяха развълнували и още от февруари искаха да планират лятната ваканция. Въпросът дали ще ходя в България тази година ме преследваше месеци наред и докато остатъка от българската младеж в Монреал с ентусиазъм купуваше самолетни билети, аз се колебаех. Сигурно сте забелязали, че цените на въпросните билети са по-високи от обичайното. Дали се дължи на кризата, не знам, но констатирах че много от моите връсници се отказаха от пътуването си именно поради тази причина... А в България също не е много евтино вече. Така желаната ваканция у дома ни коства месеци работа, а и не малко усилено пестене, което поне на мен ми изглежда безмислено и най-вече непосилно след поредната “скромна” обиколка из бутиците на Монреал. Но нека не говорим за харчене на пари, тъй като така или иначе всички го правим и си знаем че ни е любимо занимание, макар и да ни носи толкова смесени чувства.

Да се върнем на темата. Оказва се, че за лято 2011, Монреал (макар и неволно) е станал доста популярно ваканционно място за много сънародници. Разбира се, има и такива, които с удоволствие са решили да прекарат горещите месеци именно тук. Да направя моя избор, тази година, не беше никак трудно. След многобройни разговори с познати и приятели, аз с удоволствие констатирах че мнозина няма да пътуват за България и че вероятността за купонджийско лято тук е точно толкова висока, колкото и влажността на въздуха в този град. След дълга зима и тежка учебна година, всички сме зажаднели за слънчеви емоции, танци и голяма какафония. Една бърза проверка в Интернет ме накара да се замисля и за нещо друго. Пътуване до екзотичния Юг е не само пъти по-евтино от ваканцията по балканските западни ширини, но е също така много различно от това, с което сме свикнали (шопски салати, кебапчета и ракии до под маса) и докато мнозина с носталгия си мислят за Черноморието, аз с усмивка си мечтая за Мексиканския залив, Карибско море и Атлантика. От друга страна, Канадският север също привлича с красивата си природа, разходки с кораби и платени срещи с най-големите млекопитаещи на планетата в устието на Сен Лоран. Стойностните измерения във финикийски знаци на подобни планове, за съжаление обаче, са решително възпиращ фактор, който отново ни връща в Монреал. Именно нашият любим остров примамва безчет северноамериканци с европейски чар и атмосфера и се слави като културна столица, където денонощието с лекота ни повлича в множеството фестивали, концерти, ресторанти, барове, танци и игри. И понеже знам колко скептичен е българо-канадският емигрант, ще ви дам няколко примера и идеи за гореща а и икономична забава тук, в Монреал.

Международният конкурс по Фоерверки е може би първият летен фестивал, който посетих. Най-големият по рода си, той се състои всяко лято чак от далечната 1985-та година. Светлинният спектакъл е синхронизиран с музика, продължава цели 30 минути и заслужава да се види. От 25 юни до 30 юли сте канени на това невероятно шоу звук и светлина, подходящо за малки и големи, което ще ви накара да ахкате по начини, които не сте подозирали дори и в най-дивите си фантазии. Освен това е и напълно безплатно. Най-гостоприемни са гледките от старото пристанище, моста Жак Картие и парка Жан Драпо. Препоръчвам ви да заемете хубавите места отивайки по-рано с приятна компания, фотоапарат и прилична доза ентусиазъм. За тези, които искат да се насладят напълно и от близо, билетите в увеселителния парк Ла Ронд, от където се изстрелват фоерверките варират между 30 и 52$. А притежателите на най-дебели портфейли могат да наблюдават гледката от самолет, кръжащ над водата.

Всяка неделя от май до септември, островът ни е свидетел на едно мащабно събитие, което кара многобройни посетители и участници да се поклащат под звуците на Там-тамите. Тази “дръм енд денс” традиция е започнала през 80те години и днес определено привлича вниманието на хора от всякаква възраст, произход и етнос. Монотонният, но магически ритъм увлича дори по-консервативните, може би и заради непретенциозната атмосфера в подножието на Монреалската планина. Освен африканските ритми изпълнявани на “там там” или “бонго” или “джембе”, в парка се състоят и различни игри, могат да се видят средновековни рицари и принцеси, да се направи пикник и да се потанцува. Това се случва всяка слънчева неделя от обяд до залез и няма да ви струва нищо.

И тъй като сме на музикална вълна, няма как да не отбележа най-големия Джаз фестивал в света (назован по този начин през 2004 в книгата Гинес), който тази година се състои от 25 юни до 4 юли. Фестивалът представя 3000 артисти дошли от 30 държави изпълняващи джаз, блус, фолк, реге, електро и други стилове. Събитие от такъв калибър определено не е за изпускане, още повече че ежедневно има безплатни концерти, рецитали и музикални ателиета където ще се намери забавление за всеки вкус. Затова не забравяйте да проверите програмата.

Киноманите сигурно са запознати с филмовия фестивал “Фантазия”, може би най-големият в Северна Америка, който представя многобройни жанрове между които екшън, анимация, хорър, фентъзи, научна-фантастика и голям избор от азиатски филми. Именно заради стиловата си еклектика събитието определено не е за всеки вкус, нито възраст. Тази година то ще се състои от 14 юли до 7 август.

Всички знаем колко горещо е тук средата на август. Може би единственото също толкова горещо събитие e Гей Парада “Дефиле на гордостта” в Монреал, който демонстрира сила, независимост и солидарност на представителите на гей-общността по цял свят и е повик за толерантност, разбиране, уважение и равни права. Парадът гарантира стабилна доза забавление, известен шок и може би много повече – кой знае?

Последната седмица на август ни пренася назад във времето. Телепортираме се в 18 век и се оказваме мигновено на градския пазар. Старият град сякаш оживява пред очите ни и разкрива социалния живот в Монреал през тази епоха. Интересно е да се види как хората са се обличали, държали, пазарували и говорели по това време, а моят съвет е да откриете свещеника и да поспорите с него по горещите аспекти на свободната любов, например. Има, разбира се, игри за малчуганите, селскостопански животни, а по-големите могат да дегустират и закупят отлежали сирена, спиртни напитки и други глезотии. Идеята и реализацията дължим на Музеят на историята и археологията Поант-а-Калиер (Pointe-a-Calliere).

Както се казва, за всекиго по нещо. Разбира се, в града се случва много повече, защото лятото тук просто кипи от живот. Ако още не сте посетили многобройните музеи на Монреал, можете да си купите пас за 38 музея, между които Биодома, Ботаническата градина, Музея на изящните изкуства, Биосферата, Инсектариума, Канадския център на архитектурата, Планетариума и много други. Разбира се, това е само пожелателно, тъй като е много по-приятно да се гмурнете в разхладителната коктейлно-джинова-текилова или каквато пожелаете атмосфера на неизброимите барове и заведения, да се насладите на скарови и деликатесни изкушения в някой малък ресторант или просто да се отдадете на това, което най-много ви харесва и да превърнете лятото в безкраен, нестихващ празник. Hasta la vista, baby!

В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА
КУЛТУРА И ОБЩЕСТВО
РЕКЛАМИ И ОБЯВИ
НА ПЪРВА СТРАНИЦА
 
АРХИВ НА ФОРУМ
 
ФЕСТИВАЛНИ ЕМОЦИИ И ЛЕТНИ РИТМИ  [ още... ]
КУЛТУРНА ПАЛИТРА  [ още... ]
СРЕДНОЩНИ РАЗМИСЛИ ЗА СЕДЕМТЕ ГОДИНИ  [ още... ]
ЗЕМЯТА ГОВОРИ  [ още... ]